От Дунав до Балкана

През последните две-три години в краеведските издания все по-често започна да се появява като автор Ивайло Никодимов. До 2010 г. името му се свързваше предимно с неговите изяви като карикатурист. Още ученик, от 1984 г. започва да рисува карикатури, които публикува в регионални и национални вестници и списания. Участва в различни конкурси и изложби за карикатура у нас и в чужбина, от които печели престижни награди. От 2001 г. е член на СБХ, секция „Карикатура”. Понастоящем сътрудничи на в. „Стършел” и врачанския ежедневник „Конкурент”.

Познавам Ивайло Никодимов от години като читател в отдел „Краезнание” на Регионална библиотека „Христо Ботев”, който все търсеше нещо интересно, непрекъснато преглеждаше сбирката на „Старопечатни, редки и ценни издания” в отдела. Мисля, че интереса му към краеведските изследвания беше провокиран от книгите на известният събирач и популяризатор на етнографията и фолклора на Северозападна България Димитър Маринов.

         Ивайло Никодимов е роден на 11 октомври 1969 г. в гр. Бяла Слатина. Детството му преминава в Габаре, родното село на баща му, художника Никодим Ненов. Майка му е от с. Сухаче, община Червен бряг. Техни роднини има в селата Лепица, Еница и Тлачене – „Белослатинско е  моята България”, казва той. През 1995 г. завършва Висшия институт по зоотехника и ветеринарна медицина в Стара Загора, специалност „Ветеринарна медицина”. Като ветеринарен лекар работи във фирма „Гергьовче” ООД – Враца от 1996 г.

Всеки, който е започвал да събира материали за написване историята било на рода или родното място знае колко продължителен и трудоемък процес е това, но удовлетворението е голямо, когато видиш плодовете на своя труд. Информацията се намира в справочници, сборници, периодични издания, краеведски издания и библиографски указатели, спомени, ръкописи, исторически проучвания на специалисти. Всичко това се съхранява във фондовете на библиотеките, архивите и музеите. Цялостното им проучване от един човек е трудно осъществимо. Самият Ивайло Никодимов се сблъсква с този факт и както сам казва, „... това означава, че настоящето издание не е пълно. Сигурен съм, че има редица важни събития и факти, до които не съм стигнал. За сметка на това пък съм се постарал отговорно, добросъвестно и безпристрастно да изложа тези, които съм открил. Избягвал съм да правя анализи, обобщения и изводи – нека всеки един читател да го направи сам за себе си”. Постарал се е и го е постигнал – да бъде обективен при разкриване истините за миналото на село Габаре, такива, каквито са били по онова време.

Както е редно в такива случаи започва с това, което вече е публикувано в различни издания и които може да ползва – от проф. Константин Попов (роден в Габаре) „Говорът на с. Габаре, Белослатинско” (Местните имена в Белослатинско. – София : Наука и изкуство, 1960 г. (Год. СУ: Филолог. факултет, т. IV, 2. 1956. Отделен отпечатък).   Другият източник за историята на селото е на Богдан Николов „От Искър до Огоста” (София, 1996).    

След проучвателна работа с печатни и периодични издания, съхранени в Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий”, Университетската библиотека на СУ „Св. Климент Охридски”, краеведския каталог и картотека на отдел „Краезнание” на Регионална библиотека „Христо Ботев” – Враца, Ивайло Никодимов се насочва към издирване на ръкописи, непубликувани материали от архивите, спомени и разкази на съселяни. Така попада на ценни извори – пътеписът на Цани Гинчев „Габерското езеро” (съхранен в архива на БАН), „Етнографски изследвания на село Габаре, Белослатинско” на Мария Михова (съхранени в Университетската библиотека на СУ „Св. Климент Охридски”), ръкописна тетрадка от 1946 г., съхранена и предоставена му от габрашанина Пешо Велчев Радулов и други. От Централен военен архив – Велико Търново издирва списък на загиналите във войните от селото. При всяко отиване в Габаре обикаля околностите на селото с бележник и фотоапарат, позовава се на спомени и разкази на свои съселяни и техни наследници, близки роднини, води кореспонденция с габрашани, живеещи в други селища на страната. Когато разбира, че през 80-те години на ХХ в. Бенчо Бенчев (скулптор и учител, роден в с. Габаре), е започнал да пише история на селото, която е останала незавършена, Ивайло Никодимов издирва ръкописите му, които се намират в различни хора. Част от тях любезно му представя за ползване един друг събирач на историята на селото – Иво Йорданов, главен редактор на вестник „Враца днес”. Ръкописите на Бенчев представляват няколко глави от замислена книга – „Вместо предговор” (3 стр.), „Габаре в древността” (3 стр.), „Габаре след Освобождението” (5 стр.) и „Предвестници на читалищното дело в Габаре” (8 стр.). В предговора той пише: „Порочно ще е всяко подозрение, че гоним по-далечни цели от тая – да оставим на децата ни данни и дати, над които живота непрекъснато сее пепелта на забвението, да ги оставим като бащин дълг, та те – нашите потомци, като знаят миналото в настоящето, да бъдат улеснени при решаване задачите на бъдещето”.

Похвално е за един млад човек като Ивайло Никодимов, професията на когото не е свързана с краезнанието, да проявява интерес и да започне сериозни краеведски изследвания. От 2002 г. започва да събира сведения за бащиния си род в с. Габаре, историята на селото, погребалните обичаи и по много други теми. В резултат на отговорното му отношение към работата, с която се е захванал, налице са отлични резултати. От материала, който е успял да събере издава книгите „Под ореше столовато: 26 автентични песни от село Габаре, Белослатинско” (2010),  „С навуща на краката: Родът на Навущанете от село Габаре, Белослатинско” (2010), „Записки на Вълко Петков от с. Долна Кремена, Врачанско, за превземането на Одринската крепост 1913 година” (2010) и „Войнишките паметници в Белослатинско” (2011). Член-учредител е на Регионално краеведско дружество – Враца (2009). Участва с доклади в регионалните краеведски конференции и самостоятелните краеведски четения на дружеството.

За „История на село Габаре, Белослатинско” той споделя, че „онова, което не съм постигнал е да напиша имената на всички жители на селото, създавали неговата история”. Това обаче не намалява ни най-малко нейното значение. Ивайло Никодимов не само изпълнява своя синовен дълг към родното село на баща си и родния край, но неговите книги са  огромна стъпка напред в обогатяването на краеведската книжнина за Врачанския край.

Блага Атанасова