Добре дошли в уеб сайта на Регионално краеведско дружество - Враца

Изложби

Крали Марко, Робинзон и дървените приказки на майстор Огнян

Една изложба на Регионална библиотека “Христо Ботев” – Враца,

Регионално краеведско дружество и Антикварна къща “Ценкулов”

 

„Едва ли бях навършил седем, когато открих едно голямо, заровено в яхъра съкровище – книгите на мама и на вуйчо Митко. Те бяха наслагани в тежки сандъци. Те чакаха търпеливо да избърша праха им о вехтата си рубашка, за да ми покажат един примамлив свят – света на правдата. В яхъра се запознах с известната жаба пътешественица Гаршин, с дивите лебеди на Андерсен и с омайните сказания на шехерезада от „Хиляда и една нощ”. Там намерих печалния гарван на Едгар По и скъпата на сърцето му Анабел-Ли. Тези поеми, преведени с любов и углъбено разбиране от Георги Михайлов, напълниха душата ми с една дълбока, човешка, чиста печал. И аз я нося повече от четирийсет години като най-мил и хубав талисман от детството и я скъпя, и няма да я разменя за никаква повърхностна радост.” - Спомня си преди години авторът на вълшебната песничка, с която и днес викаме зимата „Тихо се сипе първият сняг”, роденият и отраснал във Враца поет Цветан Ангелов.

            Почти по същото врече, когато малкият Цветан открива своето съкровище, неговият вече отдал се на науката съименник – врачанският окръжен училищният инспектор Цветко Петков прави интересно проучване, на базата на събрани и обобщени данни от анкета, проведена през 1927 г. във всички училища на окръга. Резултатите публикува в своята „психо-педагогическа студия”, както сам я определя, наречена „Учениците и книгата” издадена същата година от Врачанския окръжен читалищен съюз. В нея откриваме любопитни данни за книгата и четенето преди почти век, за любимите произведения от български и чужди автори на някогашните деца и младежи. Така докато 14-15 годишните предпочитат „Чито Томовата колиба”, „Павел и Верджиния”, „Клетниците”, „Под игото”, „Хъшове” и „Нова земя”, техните каки и батковци четат „Дон Кхот”, „Граф Монте Кристо”, „Възкресение”, „Парижката Света Богородица”, „Хамлет”, „Война и мир”, Ботевата и Яворовата поезия и „Нещастна фамилия”, то сред любимите книжки на най-малките са приказките „Златното момиче” и „Майчина сълза”, легендите за Крали Марко. Затова и тези заглавия присъстват в наименованието на днешната изложба. Тя е третата от поредицата изложби на Регионална библиотека под надслов „Словото”, в които по нетрадиционен начин се популяризира книжовно-документалното наследство. „Крали Марко, Робинзон и дървените приказки на майстор Огнян” е своеобразно продължение предходните. Целта ни е да надникнем в онзи неразгадаем свят, където „Възрастните никога нищо не разбират сами, а за децата е уморително все да им обясняват и обясняват” както ни разкрива Малкият принц на Екзюпери” – света на детето. Светът на детето преди столетие, чрез рисуваните детски книжки. Заедно с нашите приятели  - журналистът Кирил Андровски и Красимир Ценкулов – антикварна къща „Ценкулов” избрахме няколко интересни сборника с приказки и интересни детски списания, книги на майсторите на словото Дора Габе, Атанас Душков, Цветан Ангелов, Асен Босев. Интересен екземпляр от приказките за деца в стихове „Гори тилилейски” на Елин Пелин, с посвещение и автограф до събрата по перо Атанас Душков. Броеве на издаваното от тандема Никола Балабанов – Яна Язова детско илюстровано списание „Блок”, от обичаното „Другарче”. Разбира се представяме и издания от любими, според цитирана анкета заглавия: „Чичо томовата колиба”, „Хитър Петър”, „Островът на съкровищата”, „Крали Марко”. Излагаме три издания на обичания от поколения читатели Робинзон Крузо”, първото е от 1909 г. Разбира се миниатюрните издания присъстват и в тази експозиция – това е едно рядко и интересно сборниче с приказки, от библиотека „Бисерчета” на издателство популярното издателство Ш.Ф.Чипев, съществувало до 1944 г.. Малкото бисерче е наречено „Малката принцеса слънце”  - с твърда подвързия и цветни корици, 94 странички с размер 8Х8 см. Представям ви и един интересен сборник от 1896 г. „Игри и полезни забавления” – където преводачът от руски  Д. Тончев включва и българския опит в областта на възпитанието и развитието на личността чрез играта. „Всеки човек идва от света на своето детство”(отново Екзюпери) -  можем да се върнем за малко там и ние, порасналите деца, не само с рисуваните книжки, но и с рожбите на майстор Огнян Кръстев – успял да превърне дървото в приказка без край и да заговори на разбирам за малки и големи език – езика на Пинокио, оживялото дървено човече или на вечния палавник Герчо. За своя другар, палавото дървено човече – Юнак Герчо, ненадминатия акробат и гимнастик от детството на мами, баби, пра- баби и дядовци, авторът твърди, че е съвършено конструиран – само една частичка да липсва и Герчо вече не може да функционира. Децата от ЦДГ „Дъга” и журналистката Цветана Евгения първи тръгнаха по шарената приказна пътека. Сред любимите традиционни играчки на децата и вчера и днес са дървеното влакче, кончето с каляската, малките дървени пумпалчета, кречеталото и разбира се „Лю – Лю”, познато сега като „Йо-Йо”. В голямата Книга на книгите майсторът написа: „ Светът на детето и на неговите играчки е светът на бъдещето!”

Калина Тодорова

Ботевите места във визитката на Враца от началото на ХХ век

Отдел „Краезнание” – Регионална библиотека „Христо Ботев” показва „Албум „Ботеви места” – част от ...

Отдел „Краезнание” – Регионална библиотека „Христо Ботев” показва „Албум „Ботеви места” – част от колекцията архивни фотографии и пощенски картички, посветени на Христо Ботев и Ботевата чета. Акцент на експозицията са документи, в които Ботевите места се представят като част от символите на Враца и Врачанския край. Към изявата, посветена на 164-тата годишнина от рождението на видния революционер се присъединява и антикварна къща „Ценкулов” с любопитни експонати – популярни пощенски картички и малко известни фотографии на Ботеви чествания от началото на ХХ век. От тогава са и пощенските картички, в които Ботевия образ и рисунки и фотографии на Ботевите места започват да присъстват и да се налагат сред водещите символи на Враца, наред с Вратцата и Врачанския балкан. Дори първите Коледни и Новогодишни честитки в града ни носели лика на Ботев и възрожденците. Поръчвали се специално за поздравление на дарителите, на общинските власти и на офицерите. Сред експонатите са и поредица от пощенски картички, в които могат да се проследят „преобразяванията”, следствие на политически прищевки на Кръста на Околчица – паметникът, наречен Българската Голгота, на централния площад „Христо Ботев”, на първия паметник на Войводата в града и на кораба „Радецки”.

Писаното слово - ХХ век

Изложби
„Запитвали ли сте се защо буквите върху клавишите на една пишеща машина са поставени точно в този ...

„Запитвали ли сте се защо буквите върху клавишите на една пишеща машина са поставени точно в този ред?...    

 Нека да наречем този вид клавиатура QWERTY, понеже така са подредени буквите от първия ред. Запитах се каква е причината за това подреждане и намерих отговора: първата пишеща машина е била изобретена от Кристофър Шолс през 1873 година, за да бъде подобрен краснописът. Възникнал обаче проблем: когато човек пишел много бързо, буквите се удряли една в друга и блокирали машината. Тогава Шолс измислил клавиатурата QWERTY, която принуждавала машинописците да работят по-бавно

Повтарям: клавиатурата на пишещите машини и компютрите е проектирана така, че да се пише по-бавно, а не по-бързо, разбрахте ли?”

Любопитният текст е от романа на популярния бразилски писател Паулу Коелю „Вероника решава да умре”. Действително първата пишеща машина, която има практическо значение за развитието на производството на пишещи машини е патентованата в САЩ от Кристофър Шолс  на 23 юни 1867 г. От края на XIX век до появата на първото производство на персонални компютри, пишещата машина става едно от лицата на ХХ век. Още една интересна информация: последната компания, която произвежда пишещи машини - Godrej and Boyce в Мумбай, Индия официално прекратява дейността си само преди броени дни – на 26 април 2011г. Сега тези придобивки на цивилизацията стават предмет на колекциониране.

Първите пишещи машини се появяват в България чак през 1902 г. Тъй като кирилицата била напълно непозната за производителите, всеки от тях подреждал буквите върху клавишите както сметне за добре и затова всяка машина вървяла с машинописеца и никой не бил в състояние да работи с друга марка. Парламентът бил сред първите купувачи на пишещи машини и стенографите му се сблъскали с проблема. На 13 декември 1907 г. (по стар стил) е свикана първата национална конференция на българските машинописци. Тя заседава три пъти през три дни и накрая на 30 декември 1907 г. втора конференция приема "Обща българска знакова мрежа на българските пишещи машини", отпечатана в малка бяла книжка. Разпращат я на производителите и така се ражда подредбата БДС.

            Разбира се, днес пишещите машини изчезнаха, но техни наследници станаха компютърните клавиатури и принтерите. Всъщност първите матрични принтери са създадени по подобие на последните модели електронни пишещи машини, а клавиатурите следват подредбата на машините.

            Стремежът ни при реализирането на настоящата изложба е чрез развитието на техниката да се докоснем до произведенията на нашите сладкодумци – майсторите на писаното слово и да преминем с тях през кръстопътния ХХ в. по родните книжни полета. Тя е своеобразно продължение на  предизвикалата голям зрителски интерес организирана от нас изложба през 2010 г. „В ученическата чанта на прабаба”, в която показахме старинни пособия за писане – дървената паникида и калема, гъшето перо и мастилницата, както и различни възрожденски и следосвобожденски издания. Пишещата машина е символа на писаното слово на ХХ в. Още преди да влезе в историята, като резултат от масовото навлизане на компютрите във всички свери на дейност, тя е музеен предмет с богато минало. Пишещите машини на големите майстори на словото, заедно с техните ръкописи са част от богати музейни сбирки и задължително присъстват в литературните къщи-музеи като един от централните експонати. В случая тя не е възприемана толкова като средство, чрез което въображението и словото се материализират, за да реализират творческата идея, а като онази магическа вещ, атрибут на магьосника - поет или писател, която реално го свързва с неговите читатели не само в настоящето, но и в бъдещето. Писаното слово, което остава…

„….Млади човече, натискай по-леко клавишите ми. Имай уважение към старица като мен, все пак съм на повече от шейсет години. …Родих се в един цех за сглобяване на детайлите. Работниците, които бабуваха при раждането ми, говореха някакъв непонятен за мен език, който ми приличаше на гласа на моята приятелка леката картечница, която се беше родила в същия завод. После научих, че се нарича немски. Чудно нещо – хората германци, а езикът им немски! Аз нищо не разбирах от него, защото по рождение съм българка и мога да пиша само на кирилица. Ние, предназначените за износ в България, бяхме само българки, нищо че ми окачиха табелка, на която пише “Райнметал”.

 Прототип на главната героиня в „Разказът на пишещата машина” на младия автор Кръстьо Йорданов е някоя сестра-близначка на нашия първи експонат. Антикварна машина „Райнметал Борсик”, произведена  в германските военни заводи по време на Втората световна война – 1942 г. Повече от половин век служи на общинските власти във Враца. Притежание на Община Враца. Въпреки възрастта си е в пълна изправност и работи безотказно!

Най-старите механични пишещи машини, които днес излагаме са на немската компания „Адлер”, започнала производство на пишещи машини през 1889 г. Стогодишните антики са част от личната колекция на Борис Врачовски и антикварна къща „Ценкулов”. Притежание на антикварната къща са и други два ценни експоната – „истинска американка” - „Роял” – безшумна, Кралски пишещи машини Ню Йорк, също от началото на ХХ век и интересният модел на фирмата „Зайдел и Науман” – „Идеал”.

Чест за нас е, че можем да ви покажем още една стара дама с минало, притежание на читалище „Развитие” – гр. Враца на която е работел не един читалищен деец от началото на ХХ век, а до последните години преди да се пенсионира и незабравимият и обичан от поколения врачани библиотекар и председател на читалището Иван Докев. Част от архива му, съхраняван днес в читалището е изложен тук – писма до неговата учителка Елисавета Багряна, чернови на статии и разработки, по различни проблеми и различни области на знанието които и днес са изключително актуални  - така популярната програма „Учене през целия живот” има своят предшественик в програмните негови четива „През целия живот човек е длъжен да се самообразова!” и „Читалището е призвано за доживотен университет”.  Разбира се може да видите броеве от гордостта на читалищните творци – вестник „Читалищно дело”, излизал в периода от 1926 до 1944 г.

С удоволствие ви представям пишещата машина „Ерика 5” на немската фирма „Зайдел и Науман” – Дрезден (модел, произвеждан от 1933 до 1945 г.) на писателя Стоян Ц. Даскалов, която е част от постоянната експозиция на Регионална библиотека „Хр. Ботев”, създадена през 2004 г. с  лични вещи, документи и книги на писателя, дарени от неговата съпруга – поетесата Лиана Даскалова. В произведенията на нашия земляк оживяват герои и култови за града ни и околностите духовни и културни средища. „Улица Петропавловска”, „Предшественикът”, „Вода от манастира”, „Път”, „Мелницата Липовански”, множество романи и повести, в които се разпознават личности и събития от историята на града и регона. Те са един „художествен” извор за миналото на родния край.

            Пишещите машини на сърдечно и професионално свързаните с нашата библиотека поети Иван Пенев и Виктория Иванова, които са част и от днешната творческа бохема на града… Въпреки компютърното време все още не са излезли от употреба… Поведената от Ерато напевна мелодия от ударите на клавишите често изпълва лунните вечери на прословутите Врачански лозя… Като послание или като поредното откровение на поредното романтично поколение…

Можете да видите първата пишеща машина на легендарния врачански ежедневник „Отечествен зов”, сега част от личната антикварна колекция на Борис Врачовски. Започнал да излиза като нелегално издание на Отечествения фронт през 1943 г. Въпреки, че е обявен единодушно след 9.ІХ. 1944 г.  за „боен орган на партията” и е част от еднопартийната система за агитация и пропаганда на социалистическия строй, официален орган на Окръжния комитет на БКП, той е безценно богатство за краезнанието във Врачански регион. До ден днешен страниците му се разгръщат ежедневно от десетки читатели. Исторически, научни, статии, обзори и репортажи за строителство на емблематични за края обекти – АЕЦ Козлодуй, Химко, Двореца на културата и много други: животът на град Враца и областта, през погледа и „златните пера” на талантливи журналисти и фоторепортери. Регионална библиотека притежава почти пълно течение на вестника от легалния му период, подвързано в отделни томове, които поради честото читателско търсене са първи списъка за една бъдеща дигитализация на фонда. На тази машина са писани почти всички материали за вестника до 1986 г.

Спирам пред пишещата машина на дългогодишния редактор на вестника Марин Ботунски. Разтварям не без пристрастие страниците на литературно-художествен алманах „Околчица” – родил се от творческия кръг около притурката за изкуство и култура на вестника – незабравимата „Дъга” преди 31 години. Още един символ - „златното перо” на поети, писатели и журналисти от Враца, България и цял свят, посветено на Христо Ботев. Тук младостта и приемствеността вървят ръка за ръка.

Пишещата машина „Марица 13”, произведена в българския завод за пишещи машини в Пловдив е притежание на журналиста Кирил Андровски, чиято творческа биография е свързана с множество местни и централни периодични издания –  „Вечерни новини”, „Отечествен зов”, „Първа атомна”, „Септемврийско дело”, „Дума”, „Антени” и „Кооперативно село”. В последните години негово дело е познатият и чакан в цялата страна юбилеен вестник, издаван по повод второюнските тържества от Ботевския организационен комитет във Враца - „Ботев лист”.

Чаровната кореспондентка на БТА във Враца Цветана Евгениева по време на своята журналистическа кариера сменя няколко пишещи машини. Тук сме изложили последната – тази, на която е написан в края на ХХ век ръкописът на „Шарената река на времето”, престоял в „едно чекмедже 20 години” както споделя авторката, за да тръгне към сърцата на своите читатели преди броени дни.

Посветеният на журналистиката ансамбъл е допълнен от друг интересен експонат - личния фотоапарат на фотографа Борис Врачовски. Неговите запомнящи се фоторепортажи красят страниците на вестниците „Борчески Борован” и „Отечествен зов”.

Показваме няколко пишещи машини, притежание на Регионална библиотека „Христо Ботев” – чрез тях в буквален смисъл е написана историята на културния институт  и описани нейните книжни богатства, обединени в различни колекции, наброяващи 247 000 библиотечни единици. Отново произведена в Германия „българка” – механична пишеща машина „Оптима М10” от 1950 г. Тя е почти „връстница” на нашата библиотека, открита четири години по-късно. Тук са и пишещите машини на отделите „Краезнание” и „Изкуство” на които е написана първата книга от популярната поредица „Роден край”  „Крал-баир” – легенди и предания от Врачанско.

Можете да видите фиши за традиционни каталози и картотеки, които днес са замразени поради електронната обработка на документите, извършвани с най-нов модел компютри Хюлет-Пакард, дарени по програмата Глобални библиотеки от фондация „Бил и Мелинда Гейтс”. Тук сме показали и символът на прехода за нас – един от първите компютри, с които започна автоматизацията на библиотеката – „Правец-8”, като и матричен принтер за размножаване на фиши. През 1995 г. са закупени първия компютър “ Leo ”, принтер и 7 модула на АИС “Библиотека” с модул “Машинен каталог”, с които в отдел “Обработка” се поставя началото на първата база данни.

Броени години по-късно той вече е музеен експонат. Светът се променя с невероятна бързина, но остава едно – писаното слово: на хартиен носител или в електронен вид! Или и на двете?! Бъдещето ще покаже.

 

Искам да изкажа благодарност на нашите творци и съмишленици, които приеха идеята и донесоха своите дългогодишни приятелки – пишещите си машини и на домакина Милчо Петров, благодарение на когото библиотеката не изхвърли на вторични суровини тези антики, а ги запази, за да може днес чрез тях да ви разкаже историята си. Смятам, че изложбата „Писаното слово - ХХ в.” е нагледно доказателство за изключителния резултат от едно добро партньорство на Регионалната библиотека, Регионално краеведско дружество и Антикварна къща „Ценкулов”.

 

Калина Тодорова



Изложби
Изложби
Изложби

В ученическата чанта на прабаба

Калина Тодорова В ученическата чанта на прабаба Една изложба на Регионална библиотека „Христо ...

Калина Тодорова

 

В ученическата чанта на прабаба

 

Една изложба на Регионална библиотека „Христо Ботев”

и Държавен архив – гр. Враца

 

„Нямах чанта с преградки, като богатските деца, а всичко в торбата. Без да ща, стигнах до номер втори, според мене, на улица „Петропавловска”. Това е нашата прогимназия. Тя не излизаше точно на „Петропавловска”, но през две къщи се издигаше жълта, двуетажна, с големи прозорци и широк двор. Нашето селско училище беше сиромахкинче в сравнение с нея. Изпокъртен покрив, който течеше, олющени прозорци. Прогимназията беше за мене светилище, като че ли лошо в нея не видях.

…Прогимназията, която гледаше с прозорците си като жаден човек с отворени очи към светлината, ме свързва, без да искам, със своя съсед читалище „Развитие”. И след два- три дни аз се явих там… …Взех първата книга за прочит. Дадоха ми я, без да плащам. Но аз бях платил вече членския внос завинаги – със сърцето си. То остана там.”

Влязохме в най-близкото училище – Прогимназия „Иванчо Младенов” преди почти век с ученика от ...

Влязохме в най-близкото училище – Прогимназия „Иванчо Младенов” преди почти век с ученика от спомените, описани в новелата „Улица Петропавловска” на нашия земляк - сладкодумеца Стоян Ц. Даскалов.

 Нека сега се потопим в училищния живот по онова време и с… учителя. През 1915 г. известната поетеса Елисавета Багряна – тогава  госпожица Елисавета Белчева, е учителка в Девическата гимназия във Враца, а по-късно замества и свои колеги, заминали за фронта в Мъжката гимназия. За учителските си години тя си спомня с радост, за качествата, които трябва да притежава призвания да бъде учител: „…Незабравими за мен ще останат излетите с моите ученици сред красивите околности на града. Там ние пеехме, рисувахме и се веселяхме не само като на „тифирич”, както казват врачани, но и установявахме най-съдържателен духовен обмен помежду си. Аз никога няма да забравя и до днес, как успях с доброта, дълбоко разбиране и умно проявен демократизъм да овладея момчетата от моя клас в мъжката гимназия, където замествах заминалите на фронта мъже – учители.”

 

Да прекрачим прага на училището, обаче, с училищния инспектор… това е „изключително отговорно ...

Да прекрачим прага на училището, обаче, с училищния инспектор… това е „изключително отговорно задължение”. Годината е вече 1927-ма. И току-така не прекрачва всеки ден този праг инспекторът. Проблемът – четенето! (Като сега!!! Само дето причините тогава са други.) Отварям издание от същата година: „Книгата и ученикът – Анкета, произведена във Врачанския учебен окръг” от Цветко Петков – Врачански окръжен училищен инспектор. Книгата отразява резултатите и обобщенията, както и множеството изводи на училищния инспектор по проблема. Интересни са въпросите, още по-интересни – отговорите на учениците, а най-любопитни са изводите: „…Но все пак книгата е един жив извор, който клокочи от хиляди духовни възможности. Като се има предвид добитите данни, трябва да се признае, че нашите млади недостатъчно влизат в съприкосновение с този извор. И наистина, те най-често излизат неприобщени към книгата изобщо, безразлично наша ли е или чужда.” Четенето е проблем на образованието по света през всички времена и епохи, съпътстващ неизменно и българското училище. И всяко поколение го решава само за себе си, защото „светът се мени, менят се и изискванията на младите…” Освен множеството изводи в тази посока, от анкетата научаваме и имената на любимите книги и автори на тогавашната младеж, някои от които са част от настоящата изложба. Поезията на Ботев и Яворов, „Под игото” и „Хъшове” на Иван Вазов, „Чичо Томовата колиба”, „Клетниците”, „Парижките потайности”, „Коварство и любов”, „Престъпление и наказание”, „Възкресение” „Война и мир”, „Хамлет”, „Дон Кихот”, „Нещастна фамилия”, разбира се „Граф Монте Кристо” и „Парижката света Богородица” – все издания от края на ХІХ и първата половина на ХХ в.

 С любопитство разгръщаме читанката „за трето отделение” на дядо Влайков (известният наш писател и общественик Тодор Влайков) от 1897 г. – първите десетилетия след Освобождението, с включени в нея стихчета и разкази от нашите възрожденци, приказки на Братя Грим, миниатюри от читанката на Лев Толстой и множество фолклорни текстове и „Отечествоведението” от 1896 г. (за ІV отделение) – с Географска и историческа част и специален раздел „Гражданско учение” – в което са застъпени символите на младата българска държава и инструментите на властта, основните принципи. В изложбата можете да видите множество учебници от края на ХІХ и началото на ХХ век: „Учение на Богослужението” – от 1897 г. отпечатана в Придворната печатница; „Учебник по история на поезията за мъжките и женските средни учебни заведения” от 1889 г. в превод от руски на д-р Кръстев; „Българска граматика за Първи клас на прогимназиите” от 1932 г. изготвена от авторски колектив начело с Калина Малина, „Учебник по пеене за Първи клас на прогимназиите”, започващ с мотото „Който пее, зло не мисли” (1932 г.), учебници по алгебра, шеф и кройка, математическа география, моралното обучение, естествознание, практически лекции по сметане и рисуване както и множество педагогически монографии и ръководства за учители.

 

От колекцията „Редки и ценни издания” на Регионална библиотека „Христо Ботев” в изложбата са ...

От колекцията „Редки и ценни издания” на Регионална библиотека „Христо Ботев” в изложбата са включени и няколко миниатюрни издания, свързани с темата: „Малък художествен речник” на Николай Райнов, издаден в Пловдив през 1928 г., Поемата на Аура „Песен за нея” с оригиналното оформление на корицата и заглавките на Иван Милев, издадена през 1925 г. и джобно „Календарче за 1945 г.” с образа на Раковски на корицата. С художественото си оформление вниманието привлича луксозното „Второ художествено илюстрирано издание” на Омировата „Илияда” от 1928 г. Изложени са издания на „История Славянобъргарская” – с увод от Борис Йоцов от 1934 г. и Софроний Врачански „Житие и страдания” „На днешен език” от 1942 г. както и луксозно френско издание на „Мадам Бовари” от 1905 г. 

Можете да видите и атрактивни заглавия като изследването на Христо Босев, издадено през 1936 г. „Връзката между датата на раждането и успеха на децата в училището и живота”, „При извора на живота – Настолна книга по полово възпитание”, „Полезна и истинска приказка за добрите селски училища и разумните селяни”, издадена през 1898 г. от Юрдан Ненов.

От оригиналното „Свидетелство” на Мита Ценова на 13 години, ученичка от ІV-то отделение на Врачанското първоначално училище” от  1890/91 г. научаваме и учебните дисциплини, изучавани в българските училища непосредствено след Освобождението: „Закон Божий”, „Българский язик”, „Славянско четене”, „Сметане” „Отечествоведение”, „Естествоведение”, „Чертание”, „Краснописание” „Пение”, „Гимнастика” и „Ръкоделие”.  Изключително интересни за настоящите учители и ученици са въпросите от оригиналните конспекти  и въпросници за зрелостни  и изпити по отделните предмети от 1934/35 година, всеки носещ имената на съответните преподаватели.

Фотографиите и факсимилетата от летописните книги на Възнесенското училище, Прогимназия „Иванчо Младенов”, училище „Софроний Врачански”, Девическата и Мъжката гимназии са из фонда на Държавен архив – гр. Враца.

Дървената паникида за писане, мастилниците, писалките и всички ученически пособия са притежание на Антикварна къща „Ценкулов” - Враца, любезно предоставени ни от нейния консултант Красимир Ценкулов.

Още по-назад във времето се връщаме с колекцията „Възрожденски учебници, речници и мемоари” на Кирил Андровски –  „Числителница” съставена от Христо Г. Данов от 1870 г., „Землеописание” от Д. В. Манчев – 1869 г. и на Смирнов от 1874 г., „Стара история” на Стефан Пишурка, „Християнско учение за бога” от 1862 г. в Цариград „Моите пътувания по Стара Планина” на Панайот Хитов 1872 г., първият „Българско – френски речник” на Иван Богров 1872 г. и разбира се „Читанка” на Тодор Икономов от 1867 г., с цитат от предговора на която ще завърша: „За да разбере ученика граматиката, трябва да прочита слободно и да разбира прочетеното. На късо: ученика трябва да има материал, от който да вади правила за языка, каквото мастора иска материал, когато ще гради къща.”

Уебсайт в alle.bg