Изложби

Една изложба на Регионална библиотека “Христо Ботев” – Враца,

Регионално краеведско дружество и Антикварна къща “Ценкулов”

„Едва ли бях навършил седем, когато открих едно голямо, заровено в яхъра съкровище – книгите на мама и на вуйчо Митко. Те бяха наслагани в тежки сандъци. Те чакаха търпеливо да избърша праха им о вехтата си рубашка, за да ми покажат един примамлив свят – света на правдата. В яхъра се запознах с известната жаба пътешественица Гаршин, с дивите лебеди на Андерсен и с омайните сказания на шехерезада от „Хиляда и една нощ”. Там намерих печалния гарван на Едгар По и скъпата на сърцето му Анабел-Ли. Тези поеми, преведени с любов и углъбено разбиране от Георги Михайлов, напълниха душата ми с една дълбока, човешка, чиста печал. И аз я нося повече от четирийсет години като най-мил и хубав талисман от детството и я скъпя, и няма да я разменя за никаква повърхностна радост.” - Спомня си преди години авторът на вълшебната песничка, с която и днес викаме зимата „Тихо се сипе първият сняг”, роденият и отраснал във Враца поет Цветан Ангелов.

            Почти по същото врече, когато малкият Цветан открива своето съкровище, неговият вече отдал се на науката съименник – врачанският окръжен училищният инспектор Цветко Петков прави интересно проучване, на базата на събрани и обобщени данни от анкета, проведена през 1927 г. във всички училища на окръга. Резултатите публикува в своята „психо-педагогическа студия”, както сам я определя, наречена „Учениците и книгата” издадена същата година от Врачанския окръжен читалищен съюз. В нея откриваме любопитни данни за книгата и четенето преди почти век, за любимите произведения от български и чужди автори на някогашните деца и младежи. Така докато 14-15 годишните предпочитат „Чито Томовата колиба”, „Павел и Верджиния”, „Клетниците”, „Под игото”, „Хъшове” и „Нова земя”, техните каки и батковци четат „Дон Кхот”, „Граф Монте Кристо”, „Възкресение”, „Парижката Света Богородица”, „Хамлет”, „Война и мир”, Ботевата и Яворовата поезия и „Нещастна фамилия”, то сред любимите книжки на най-малките са приказките „Златното момиче” и „Майчина сълза”, легендите за Крали Марко. Затова и тези заглавия присъстват в наименованието на днешната изложба. Тя е третата от поредицата изложби на Регионална библиотека под надслов „Словото”, в които по нетрадиционен начин се популяризира книжовно-документалното наследство. „Крали Марко, Робинзон и дървените приказки на майстор Огнян” е своеобразно продължение предходните. Целта ни е да надникнем в онзи неразгадаем свят, където „Възрастните никога нищо не разбират сами, а за децата е уморително все да им обясняват и обясняват” – както ни разкрива Малкият принц на Екзюпери” – света на детето. Светът на детето преди столетие, чрез рисуваните детски книжки. Заедно с нашите приятели  - журналистът Кирил Андровски и Красимир Ценкулов – антикварна къща „Ценкулов” избрахме няколко интересни сборника с приказки и интересни детски списания, книги на майсторите на словото Дора Габе, Атанас Душков, Цветан Ангелов, Асен Босев. Интересен екземпляр от приказките за деца в стихове „Гори тилилейски” на Елин Пелин, с посвещение и автограф до събрата по перо Атанас Душков. Броеве на издаваното от тандема Никола Балабанов – Яна Язова детско илюстровано списание „Блок”, от обичаното „Другарче”. Разбира се представяме и издания от любими, според цитирана анкета заглавия: „Чичо томовата колиба”, „Хитър Петър”, „Островът на съкровищата”, „Крали Марко”. Излагаме три издания на обичания от поколения читатели Робинзон Крузо”, първото е от 1909 г. Разбира се миниатюрните издания присъстват и в тази експозиция – това е едно рядко и интересно сборниче с приказки, от библиотека „Бисерчета” на издателство популярното издателство Ш.Ф.Чипев, съществувало до 1944 г.. Малкото бисерче е наречено „Малката принцеса слънце”  - с твърда подвързия и цветни корици, 94 странички с размер 8Х8 см. Представям ви и един интересен сборник от 1896 г. „Игри и полезни забавления” – където преводачът от руски  Д. Тончев включва и българския опит в областта на възпитанието и развитието на личността чрез играта. „Всеки човек идва от света на своето детство”(отново Екзюпери) -  можем да се върнем за малко там и ние, порасналите деца, не само с рисуваните книжки, но и с рожбите на майстор Огнян Кръстев – успял да превърне дървото в приказка без край и да заговори на разбирам за малки и големи език – езика на Пинокио, оживялото дървено човече или на вечния палавник Герчо. За своя другар, палавото дървено човече – Юнак Герчо, ненадминатия акробат и гимнастик от детството на мами, баби, пра- баби и дядовци, авторът твърди, че е съвършено конструиран – само една частичка да липсва и Герчо вече не може да функционира. Децата от ЦДГ „Дъга” и журналистката Цветана Евгения първи тръгнаха по шарената приказна пътека. Сред любимите традиционни играчки на децата и вчера и днес са дървеното влакче, кончето с каляската, малките дървени пумпалчета, кречеталото и разбира се „Лю – Лю”, познато сега като „Йо-Йо”. В голямата Книга на книгите майсторът написа: „ Светът на детето и на неговите играчки е светът на бъдещето!”

Калина Тодорова

„….Млади човече, натискай по-леко клавишите ми. Имай уважение към старица като мен, все пак съм на повече от шейсет години. …Родих се в един цех за сглобяване на детайлите. Работниците, които бабуваха при раждането ми, говореха някакъв непонятен за мен език, който ми приличаше на гласа на моята приятелка леката картечница, която се беше родила в същия завод. После научих, че се нарича немски. Чудно нещо – хората германци, а езикът им немски! Аз нищо не разбирах от него, защото по рождение съм българка и мога да пиша само на кирилица. Ние, предназначените за износ в България, бяхме само българки, нищо че ми окачиха табелка, на която пише “Райнметал”.

 Прототип на главната героиня в „Разказът на пишещата машина” на младия автор Кръстьо Йорданов е някоя сестра-близначка на нашия първи експонат. Антикварна машина „Райнметал Борсик”, произведена  в германските военни заводи по време на Втората световна война – 1942 г. Повече от половин век служи на общинските власти във Враца. Притежание на Община Враца. Въпреки възрастта си е в пълна изправност и работи безотказно!

Най-старите механични пишещи машини, които днес излагаме са на немската компания „Адлер”, започнала производство на пишещи машини през 1889 г. Стогодишните антики са част от личната колекция на Борис Врачовски и антикварна къща „Ценкулов”. Притежание на антикварната къща са и други два ценни експоната – „истинска американка” - „Роял” – безшумна, Кралски пишещи машини Ню Йорк, също от началото на ХХ век и интересният модел на фирмата „Зайдел и Науман” – „Идеал”.

Чест за нас е, че можем да ви покажем още една стара дама с минало, притежание на читалище „Развитие” – гр. Враца на която е работел не един читалищен деец от началото на ХХ век, а до последните години преди да се пенсионира и незабравимият и обичан от поколения врачани библиотекар и председател на читалището Иван Докев. Част от архива му, съхраняван днес в читалището е изложен тук – писма до неговата учителка Елисавета Багряна, чернови на статии и разработки, по различни проблеми и различни области на знанието които и днес са изключително актуални  - така популярната програма „Учене през целия живот” има своят предшественик в програмните негови четива „През целия живот човек е длъжен да се самообразова!” и „Читалището е призвано за доживотен университет”.  Разбира се може да видите броеве от гордостта на читалищните творци – вестник „Читалищно дело”, излизал в периода от 1926 до 1944 г.

С удоволствие ви представям пишещата машина „Ерика 5” на немската фирма „Зайдел и Науман” – Дрезден (модел, произвеждан от 1933 до 1945 г.) на писателя Стоян Ц. Даскалов, която е част от постоянната експозиция на Регионална библиотека „Хр. Ботев”, създадена през 2004 г. с  лични вещи, документи и книги на писателя, дарени от неговата съпруга – поетесата Лиана Даскалова. В произведенията на нашия земляк оживяват герои и култови за града ни и околностите духовни и културни средища. „Улица Петропавловска”, „Предшественикът”, „Вода от манастира”, „Път”, „Мелницата Липовански”, множество романи и повести, в които се разпознават личности и събития от историята на града и регона. Те са един „художествен” извор за миналото на родния край.

            Пишещите машини на сърдечно и професионално свързаните с нашата библиотека поети Иван Пенев и Виктория Иванова, които са част и от днешната творческа бохема на града… Въпреки компютърното време все още не са излезли от употреба… Поведената от Ерато напевна мелодия от ударите на клавишите често изпълва лунните вечери на прословутите Врачански лозя… Като послание или като поредното откровение на поредното романтично поколение…

Можете да видите първата пишеща машина на легендарния врачански ежедневник „Отечествен зов”, сега част от личната антикварна колекция на Борис Врачовски. Започнал да излиза като нелегално издание на Отечествения фронт през 1943 г. Въпреки, че е обявен единодушно след 9.ІХ. 1944 г.  за „боен орган на партията” и е част от еднопартийната система за агитация и пропаганда на социалистическия строй, официален орган на Окръжния комитет на БКП, той е безценно богатство за краезнанието във Врачански регион. До ден днешен страниците му се разгръщат ежедневно от десетки читатели. Исторически, научни, статии, обзори и репортажи за строителство на емблематични за края обекти – АЕЦ Козлодуй, Химко, Двореца на културата и много други: животът на град Враца и областта, през погледа и „златните пера” на талантливи журналисти и фоторепортери. Регионална библиотека притежава почти пълно течение на вестника от легалния му период, подвързано в отделни томове, които поради честото читателско търсене са първи списъка за една бъдеща дигитализация на фонда. На тази машина са писани почти всички материали за вестника до 1986 г.

Спирам пред пишещата машина на дългогодишния редактор на вестника Марин Ботунски. Разтварям не без пристрастие страниците на литературно-художествен алманах „Околчица” – родил се от творческия кръг около притурката за изкуство и култура на вестника – незабравимата „Дъга” преди 31 години. Още един символ - „златното перо” на поети, писатели и журналисти от Враца, България и цял свят, посветено на Христо Ботев. Тук младостта и приемствеността вървят ръка за ръка.

Пишещата машина „Марица 13”, произведена в българския завод за пишещи машини в Пловдив е притежание на журналиста Кирил Андровски, чиято творческа биография е свързана с множество местни и централни периодични издания –  „Вечерни новини”, „Отечествен зов”, „Първа атомна”, „Септемврийско дело”, „Дума”, „Антени” и „Кооперативно село”. В последните години негово дело е познатият и чакан в цялата страна юбилеен вестник, издаван по повод второюнските тържества от Ботевския организационен комитет във Враца - „Ботев лист”.

Чаровната кореспондентка на БТА във Враца Цветана Евгениева по време на своята журналистическа кариера сменя няколко пишещи машини. Тук сме изложили последната – тази, на която е написан в края на ХХ век ръкописът на „Шарената река на времето”, престоял в „едно чекмедже 20 години” както споделя авторката, за да тръгне към сърцата на своите читатели преди броени дни.

Посветеният на журналистиката ансамбъл е допълнен от друг интересен експонат - личния фотоапарат на фотографа Борис Врачовски. Неговите запомнящи се фоторепортажи красят страниците на вестниците „Борчески Борован” и „Отечествен зов”.

Показваме няколко пишещи машини, притежание на Регионална библиотека „Христо Ботев” – чрез тях в буквален смисъл е написана историята на културния институт  и описани нейните книжни богатства, обединени в различни колекции, наброяващи 247 000 библиотечни единици. Отново произведена в Германия „българка” – механична пишеща машина „Оптима М10” от 1950 г. Тя е почти „връстница” на нашата библиотека, открита четири години по-късно. Тук са и пишещите машини на отделите „Краезнание” и „Изкуство” на които е написана първата книга от популярната поредица „Роден край”  „Крал-баир” – легенди и предания от Врачанско.

Можете да видите фиши за традиционни каталози и картотеки, които днес са замразени поради електронната обработка на документите, извършвани с най-нов модел компютри Хюлет-Пакард, дарени по програмата Глобални библиотеки от фондация „Бил и Мелинда Гейтс”. Тук сме показали и символът на прехода за нас – един от първите компютри, с които започна автоматизацията на библиотеката – „Правец-8”, като и матричен принтер за размножаване на фиши. През 1995 г. са закупени първия компютър “ Leo ”, принтер и 7 модула на АИС “Библиотека” с модул “Машинен каталог”, с които в отдел “Обработка” се поставя началото на първата база данни.

Броени години по-късно той вече е музеен експонат. Светът се променя с невероятна бързина, но остава едно – писаното слово: на хартиен носител или в електронен вид! Или и на двете?! Бъдещето ще покаже.

Искам да изкажа благодарност на нашите творци и съмишленици, които приеха идеята и донесоха своите дългогодишни приятелки – пишещите си машини и на домакина Милчо Петров, благодарение на когото библиотеката не изхвърли на вторични суровини тези антики, а ги запази, за да може днес чрез тях да ви разкаже историята си. Смятам, че изложбата „Писаното слово - ХХ в.” е нагледно доказателство за изключителния резултат от едно добро партньорство на Регионалната библиотека, Регионално краеведско дружество и Антикварна къща „Ценкулов”.

Калина Тодорова

 С любопитство разгръщаме читанката „за трето отделение” на дядо Влайков (известният наш писател и общественик Тодор Влайков) от 1897 г. – първите десетилетия след Освобождението, с включени в нея стихчета и разкази от нашите възрожденци, приказки на Братя Грим, миниатюри от читанката на Лев Толстой и множество фолклорни текстове и „Отечествоведението” от 1896 г. (за ІV отделение) – с Географска и историческа част и специален раздел „Гражданско учение” – в което са застъпени символите на младата българска държава и инструментите на властта, основните принципи. В изложбата можете да видите множество учебници от края на ХІХ и началото на ХХ век: „Учение на Богослужението” – от 1897 г. отпечатана в Придворната печатница; „Учебник по история на поезията за мъжките и женските средни учебни заведения” от 1889 г. в превод от руски на д-р Кръстев; „Българска граматика за Първи клас на прогимназиите” от 1932 г. изготвена от авторски колектив начело с Калина Малина, „Учебник по пеене за Първи клас на прогимназиите”, започващ с мотото „Който пее, зло не мисли” (1932 г.), учебници по алгебра, шеф и кройка, математическа география, моралното обучение, естествознание, практически лекции по сметане и рисуване както и множество педагогически монографии и ръководства за учители.