Добре дошли в уеб сайта на Регионално краеведско дружество - Враца

Новини

СЕЛО БАНИЦА - СТАРИТЕ РОДОВЕ

Мно­го труд­но мо­гат да се ус­та­но­вят ба­ниш­ки­те ро­до­ве от по-ста­ро вре­ме. Се­ло­то на ...

Мно­го труд­но мо­гат да се ус­та­но­вят ба­ниш­ки­те ро­до­ве от по-ста­ро вре­ме. Се­ло­то на ня­кол­ко пъ­ти е за­ли­ча­ва­но и опо­жа­ря­ва­но, на­се­ле­ни­е­то го е напускало и се е заселвало на раз­лич­ни мес­та - в Крешка, Цера и под Милин камък. Въз­мож­но е при­чи­ни­те да са би­ли свър­за­ни с ос­ман­ско­то на­шес­твие, с не­ус­пеш­ни­те вой­ни на Ос­ман­ска­та им­пе­рия, с раз­ми­ри­ци­те в на­шия край и на­па­де­ни­я­та на кър­джа­ли­и­те, със смър­то­нос­ни бо­лес­ти и други бедствия.

Още в пър­ви­те де­се­ти­ле­тия на ос­ман­ско­то вла­ди­чес­тво тук са за­се­ле­ни вой­ну­ци от пла­нин­ски­те ра­йо­ни. Фа­ми­ли­и­те, спо­ме­на­ти от пър­ви­те кра­е­ве­ди на Ба­ни­ца - Кръс­тьо Рал­чев и То­дор Бе­нин­ски и от ар­хе­о­ло­га Бог­дан Ни­ко­лов (ин­фор­ми­ран за тях от дя­до Дил­ко Хрис­тов) са под­ре­де­ни по аз­бу­чен ред. При раз­рас­тва­не­то си ня­кои от тях при­е­мат дру­го име. То­ва е от­бе­ля­за­но за те­зи, за ко­и­то има­ме све­де­ние.

Запазен е стиловият изказ на информаторите. Имената в родовете не са подредени последователно по възраст, а както са посочвани от тях.

Основен принцип е проследяване на наследниците в родовете по бащина линия. По майчина линия са отбелязвани някои, живеещи в други селища, за които имахме информация. Когато и двамата родители са от селото ни, по майчина линия са написани имената само на децата им, а за следващите поколения даваме препратка към бащиния им род. Фа­ми­ли­и­те са прос­ле­де­ни от око­ло сре­да­та на ХIХ и це­лия ХХ век.

Най-го­ля­ма зас­лу­га за по­ла­га­не ос­но­ви­те на то­ва из­след­ва­не има Ва­сил То­шев Хрис­тов (Ви­чан), кой­то зна­е­ше не са­мо всич­ки фа­ми­лии, но и род­стве­ни­те връз­ки меж­ду тях, име­на­та на ос­но­ва­те­ли­те им и на тех­ни­те наследници. Благодаря на всички, които се отзоваваха и с готовност ми даваха сведения за своите предшественици и наследници. 

„Духовата музика – ХХ век – емблемата на Северозападна България”

Новини

ПОКАНА ЗА ИЗЛОЖБА

"От Искър до Огоста" - изложба в Деня на краеведа, посветена на 90 г. от рождението на Богдан ...

"От Искър до Огоста" - изложба в Деня на краеведа, посветена на 90 г. от рождението на Богдан Николов и 100 г. от рождението на Иван Митев - 27 септември 2016, от 11.00 часа в Регионална библиотека Враца


ПО СЛЕДИТЕ НА ОТМИНАЛОТО ВРЕМЕ

Наскоро излезе от печат книгата "История на село Мраморен" от Сийка Танкова, плод на няколко ...



Наскоро излезе от печат книгата "История на село Мраморен" от Сийка Танкова, плод на няколко годишен упорит изследователски труд. Краеведческите изследвания служат като основа за националната историческа наука, като й предоставят градивен материал. Те могат да изиграят тази роля само, ако са написани добре. Такава е именно и предложената ни книга. В нея авторката проследява най- важните събития от миналото на Мраморен от неговото основаване до наши дни. Значително внимание е отделено на османския период. В следващите раздели са разгледани обстойно основните направления в развитието на селото- административно управление и политически живот, икономическо развитие, строителство и благоустрояване, социална сфера, просвета и културна дейност, църковно дело. Представена е подробна демографска картина, както и по- известните фамилии и родословия. Книгата е богато илюстрирана със снимков материал. Обърнато е подобаващо внимание на обществената дейност на най- влиятелните личности в селото- кметове, стопански ръководители, културни деятели. Историческата действителност, сполучливо разгледана в контекста на историята на региона, е отразена обективно в книгата. Написана с висок професионален и творчески усет и с голяма любов към родното място, книгата "История на село Мраморен" несъмнено представлява значителен принос в историографията на Северозападна България.

Иван Георгиев- град Лом

ЕДИН СКРОМЕН ОПИТ ДА НАПИШЕМ СВОЯТА СТРАНИЦА ОТ ИСТОРИЯТА

(Кръстев, Емил, „Дърманци. Исторически очерк”, Враца, 2015 г.)Излезе от печат краеведското ...

(Кръстев, Емил, „Дърманци. Исторически очерк”, Враца, 2015 г.)

Излезе от печат краеведското изследване „Дърманци. Исторически очерк”. Негов автор е доц. д-р Емил Кръстев, дългогодишен преподавател вЮЗУ „Неофит Рилски” - Благоевград, известен с проучванията си в областта на методиката на обучението по литература, чийто родови корени са от село Дърманци, община Мездра.

„За всяко поколение връщането назад към миналото е един неотменен и наложителен процес - пише в предговора на книгата Емил Кръстев. Връщането е равносметка, без която не можем и същевременно необходимостта да продължим напред. Именно по този начин в човешката история всяко поколение затваря една страница и отваря другата - собствената.”

Очеркът проследява най-значимите събития в историята на Дърманци от възникването на селището в древността до наши дни. Съдържанието на книгата е структурирано в 7 раздела: Възникване, население и родове; Бит и поминък. Стопанска дейност; Обществено-политически живот от Освобождението от турско робство до днес; Просветно дело и културен живот; Празници и обичаи; Спортна дейност. Лов и риболов и Дърманските родове.

В историческия очерк са включени проучването на Мирослав Гетов „За родовите корени на художника Димитър Македонски” и очерковата скица на Кирил Радовенски „Макето и Шонев”, както и сведения за най-старите дърмански родове - Мишовци, Толумбовци, Гърковци, Шийкьовци, Умеровци, Китинци, Бродилците, Мильовци, Буковци, Диловци и Велчовци.

Любопитство буди разказът на Кръстю Еленков „Няма от какво да се сра-муваме…” за историята на неговата фамилия, както и автентичните разкази в диалектна форма на жители на Дърманци за честването на някои тра-диционни празници като Йордановден, Местни заговезни, Гергьовден, Василовден и Великден. Сред достойнствата на очерка е и богатият илюстративен материал.

„Един скромен опит да напишем своята страница от историята на селото се прави в настоящия очерк- споделя в заключение авторът. Остава очакване-то, че другите след нас ще я допишат. Такава е крехката ни надежда, с коя-то ви поднасяме написаното”.

Мирослав Гетов

Нешка Туртанска (22 май 1929 г. - 30 декември 2015 г.)

„ …Тъжни и весели мелодии и шарени черги.Звън на хлопатари и меденяци, на чанове, дошли от ...

„ …Тъжни и весели мелодии и шарени черги.

Звън на хлопатари и меденяци, на чанове, дошли от Беломорието и Ирин-Пирин планина.

Разказвачи на стари предания и приказки за орлите, които изнасят човек от Долната земя на Горната.

Вити краваи и тежки сватби.

Хайдути, поробители и жетварки, и три синджира роби.

Черкези и татари, кърджалии и моми, по-хубави от слънцето, които се женят за Змей Горянин.

Бели платна от бели българки белени на Вардар за китни дари.

Невести, тръгнали за лековити билки, и звезди, които падат, че е умрял човек.

Най-малките братя и смели юнаци, преминали девет планини и девет царства, за да намерят правдата.

Балканът и горите, и лисатат на дърветата, и тревата на полетата, и водата на кладенците, които плачат за Индже войвода…

Няма такава книга, която може да побере народното творчество. То самото е една книга – най-великата, най-разбираемата и добра. Ненаписаната книга на българите.”

Из „Звезданки” – Нешка Туртанска

Дигиталната библиотека на РБ "Хр. Ботев" - Враца

Новини

В Дигиталната библиотека можете да намерите тази част от библиотечния фонд, която е налична и достъпна в електронен формат.

Колекция „Фотографии“ Черно-бели и цветни фотографии, лице и гръб от различни периоди на ХХ век, с теми: „Враца и Врачански край”, „Бит и традиции”, „Празници и обичаи”, „Традиционно облекло”, „Читалища и читалищен живот”, „Училища”, „Църкви и манастири”, „Природни забележителности” и др.

Колекция „Пощенски картички“ Съдържа пощенски картички, дипляни и брошури на различни езици – лице и гръб, с теми: „Стара Враца”, „Площад „Хр. Ботев”, „Природни и културно-исторически забележителности”, „Великденски картички”, „Коледни и новогодишни картички”, „Врачански балкан” и „Свети места – църкви и манастири”. 

Колекция „Автентичен фолклор – аудио и видеозаписи“ - Прехвърлени и обработени от аналогови звуконосители (магнетофонни ролки, аудио-касети) в цифров вид народни песни, легенди и предания, разкази с краеведски характер, приказки и обичаи – празничен народен календар, традиционни занаяти и трудова дейност, детски игри и наричания, народна метеорология и медицина

Колекция „Наследство – книги и сборници“ Книги от поредиците издания на Регионална библиотека „Христо Ботев” „Роден край” и „Наследство”; Алманаси и сборници с краеведски характер, юбилейни издания. В тази колекция са включени материалите (текстове и презентации) от проведените 10 регионални краеведски конференции „Миналото на родния край – послание към бъдещето”

Колекция „Христо Ботев“ Книги, сборници, юбилейни листове и други документи (афиши, програми, покани и др.), свързани с традицията на Ботевите чествания, похода „Козлодуй-Околчица” и др. Тематичната колекция включва и редки местни издания, посветени на Христо Ботев и Ботевите четници; Ботевите места от Козлодуй до Врачанския балкан.

 

КРАЕВЕДСКА КОНФЕРЕНЦИЯ

Новини

Шести четения на Регионално краеведско дружество - Враца

Скъпи колеги,
Ръководството на Регионално краеведско дружество - Враца организира Шести самостоятелни четения на дружеството, които ще се състоят на 22 април 2014 г. от 10.00 часа в Общата читална на Регионална библиотека "Хр. Ботев" - Враца. Желаещите да се включат моля да попадат своите заявки на Блага Атанасова - председател на дружеството или на зам. председателите - Весела Пелова и Калина Тодорова. Очакваме ви!
Девета книга от поредицата издания на Регинолно краеведско дружество - ВрацаДевета книга от поредицата издания на Регинолно краеведско дружество - Враца

Национална конференция "Слово, книги, библиотека"

Уважаеми колеги,

На 4-5 ноември 2014 година ще се проведе

Национална конференция "Слово, книги, библиотека",

посветена на

60-годишнината на Регионална библиотека „Христо Ботев“

 

Предвиждаме в първия ден сесиите да са посветени на теми, свързани с облика на библиотеките в началото на ХХI век (теории и практики за актуалното състояние на библиотеките в България). Сесиите през втория ден посвещаваме на историята на Регионална библиотека и приноса й за развитието на библиотечното дело в област Враца.

Каним ви да вземете участие със свой авторски материал, базиран на лични проучвания и обобщения, свързани с темата. Срок за подаване на материалите и заявка за участие в конференцията  - до 10 октомври 2014 г. отдел „Краезнание” на Регионална библиотека. Координатор на конференцията – Калина Тодорова – kraeznanievr@abv.bg, 0878 757339.

Пети самостоятелни четения

Знаете ли, че популярният „Аспарухов вал” всъщност не е Аспарухов, а Омуртагов, че Оряхово е издигнато във важно пристанище, вдовиците  -  в бройката на мъжете-данъкоплатци, Криводол – в център на кааза в Османската империя, а днешната ни данъчна система все още приключва през март, като турската?

 

          Тези и още много други загадки от миналото на врачанския регион разнищиха в своите проучвания членовете на краеведското дружество – Враца на своите Пети поред самостоятелни четения.

Изобщо не беше изненада, че след по-вече от цял век проучване, фамилията Хаджитошини все още предлага нови данни за връзката между врачанските родове, благодарение наследниците на фамилията, които предоставят семейния си архив за проучване на Ивайло Никодимов. Установи се, че са запазени и разширени богатите традиции на ловното движение в Мездренския край, благодарение на Мирослав Гетова; че туристическо д-во „Веслец” е истинският двигател и спасител  на националния поход „Козлодуй – Околчица” – както при неговото зараждане, така и при отпадането на задължителните „масовки” през 90-те години на 20 век, благодарение на проучването на Бойка Лозанска .

          Родното село – като неизчерпаем извор на вдъхновение, спомени, традиции и непреходни ценности за живота на всеки човек за пореден път представиха чрез своите разработки Ивана Захариева – с. Зверино, Анета Дилов – от с. Баница и Валентина Панова – от с. Голямо Пещене.

 

За трета поредна година след създаването на д-во „Млад краевед”, младите любители на загадките от миналото участваха със своите самостоятелни презентации, по архивните фондове на дарителите на Държавен архив Враца. Това са Дарена Дилчовска, Десислава Славчева, мила Ганецовска и Ванеса Пенова. Те споделиха на равно с дългогодишните изследователи и своите съученици от историческата паралелка в СОУ „Хр. Ботев” постигнатите резултати от своите търсения през изминалата година. Тон за краеведската конференция даде Блага Атанасова – председател, която с разработката си за работата с децата в Регионалната библиотека напомни за темата на юбилейната 10-та конференция.

В заключение изследователите на родния край не пропуснаха да си припомнят, че историята е и непресъхващ извор на забавление с грешките, поуките и бисерите от миналото – благодарение фейлетоните на Радослав Тричков в уникалния врачански радиовестник „Стършел”.

По този начин с добро настроение и нови идеи, членовете на краеведското дружество набелязаха нови теми и загадки от богатото историческо минало на своите селища като обект на бъдещи проучвания. Те направиха и нови планове за гостуване на краеведското дружество в Мездра на 16 май и в първата нощ на музеите в Оряхово, където бяха поканени от Евгения Найденова и Деница Петрова – редовни участнички в четенията.

Весела Пелова

Изложба - Васил Харизанов

Държавен архив – Враца

Регионална библиотека „Хр. Ботев”

 

„Живота си съм посветил на родния край”

Васил Харизанов

(1928 – 2011)

 

Фото-документална изложба – 10 октомври, 12 часа – Държавен архив - Враца

КРАЕВЕДСКА КОНФЕРЕНЦИЯ

Уважаеми колеги,

На 28-29 ноември 2013 година ще се проведе Десетата юбилейна регионална краеведска конференция „Миналото на родния край - послание към бъдещето” с тема за тази година „Наследство”, организирана от РИО на МОН – Враца и Регионална библиотека „Христо Ботев”.

Каним ви да вземете участие в нея със свой авторски материал, базиран на лични проучвания и обобщения, свързани с темата. Срок за подаване на материалите и заявка за участие в конференцията  - до 15 ноември 2013 г. отдел „Краезнание” на Регионална библиотека. Координатор на конференцията – Калина Тодорова – kraeznanievr@abv.bg, 0878 757339.

 

В годините Регионалните краеведски конференции на библиотека „Христо Ботев” – гр. Враца се утвърдиха и прераснаха в един от най-значимите форуми за изява на радетелите на българската духовност в Северозападна България. Представените изследвания и издирените материали поставят началото на уникални колекции с автентични фотоси, теренни записи и разработки по краезнание и родознание, съхранени в отделите „Краезнание” и „Изкуство” на РБ „Хр. Ботев”. Издадени са три богато илюстрирани сборника от поредицата „Наследство”: „Освобождението”, „Свети места – църквите и манастирите във Врачанския край” и „Златни ръце – Народните занаяти във Врачанския край”. Предизвиканите широки обществени дискусии по неотложни проблеми, свързани със запазването на конкретни емблематични за региона културни паметници ни дават основание да смятаме, че това е и наша инициатива, допринесла значително за възпитаването на отношение към знаковото минало и гражданска активност от страна на местната общност.

Трети майски краеведски четения в Мездра

 

За трета поредна година Краеведското дружество при градското читалище „Просвета - 1925” организира Майски краеведски четения в Мездра. На конференцията бяха представени 14 проучвания за миналото и настоящето на родния край, дело на автори от различни поколения. Възрастовият диапазон на участниците варираше между 12 и 82 години.

 

В първата сесия бяха изнесени разработките „Преминаването на полк. Пьотър Паренсов през с. Игнатица по време на Руско-турската война 1877 - 1878 г.” на Цветко Стеев, „Искрата се разгаря в пламък - страници от историята на Въздържателното дружество при НЧ „Наука” - с. Кален” на Петър Кръстев, „Нашата махала „Слого” в с. Зверино” на Ивана Захариева, „Моите спомени за 9.IX.1944 г.” на Иван Минев, „Каменоделието - традиционен поминък за с. Върбешница”на Костадина Митова (НЧ „Пробуда - 1928” - Върбешница ) и „Век и половина народни занаяти в с. Кален” на д-р ф. н. Христина Маринска, а във втората - „Изкуствоведски и информационни аспекти на колекцията-дарение „Фунев” към Градска художествена галерия - Мездра” на Светла Дамяновска, „Оброчните места в землището на с. Царевец” на Лиляна Лещарска (НЧ „Просвета - 1928” - Царевец), „Топоними в землището на с. Моравица” на Янка Николова (НЧ „Светлина - 1926” - Моравица), „Лазаруване и кумичене в с. Лик” на Мариана Димитрова (НЧ „Наука - 1919” - Лик), „За началото на Празниците на културата „Мездра - май” през 1974 г.” на Иван Братинов и „Местните вестници, издавани в Мездра” на Мирослав Гетов.

 

Интерес предизвикаха мултимедийните презентации на ученици от ОУ „Христо Ботев”: ”Топонимия, антропонимия и местни говори” на шестокласниците от СИП „Краезнание” с ръководител Марияна Йорданова и „Проучване на женска народна носия от Северняшкия край” на седмокласниците от СИП „Приятели на историята” с ръководител Светла Кръстева. Акцент в четенията бе кулинарната изложба „От рецептите на баба”, подредена от Клуб „Българска национална кухня” при ПГ „Алеко Константинов” с ръководител инж. Христинка Минова.

 

Участниците във форума получиха грамоти, сборника „Научна сесия: 100 години образование в гр. Мездра” и художествено-документалния филм за крепостта „Калето” „Каменното съкровище от Мездра”.

Мирослав Гетов

"Баница - село с богата истори" на д-р Анета Дилова

Четвърти самостоятелни четения на Регионално краеведско дружество – гр. Враца

За четвърта поредна година в рамките на националния Маратон на четеното, Регионално краеведско дружество – Враца проведе своите Самостоятелни четения на 19 април 2013 г. Домакин и съорганизатор на проявата по традиция беше Регионална библиотека „Христо Ботев”.

Краеведите се събраха на своята годишна среща не само с подготвени доклади и презентации на широка тематика, но и в още по-разширен географски обхват – от Мездра и Враца, Бяла Слатина и Оряхово до Лом.
Освен редовните представители на краеведските дружества в Бяла Слатина – Василка Цачева, Мездра – Мирослав Гетов за пръв път се включи и Иван Георгиев – председател на краеведското дружество в Лом.

Тематичният обхват на изследванията се обогати с османо-турските документи за селища от региона, представени за пръв път от нашия гост от Лом. Бяха проследени няколко поселищни проучвания - за Оряхово - от Деница Петрова, представител на музея в града, за Бяла Слатина - от Василка Цачева, за Мездра - от Мирослав Гетов, за Криводол - от Иван Георгиев.
Родови проучвания четоха Боян Пищиков – разработка на Огнян Пищиков - за една снимка от семейния архив и Галя Василева от Враца, за своя род от с. Мраморен.
На вечната тема за Ботев и Ботевата чета беше посветено изследването на Анета Дилова.
Ивана Захариева посвети проучването си на забележителната 100-годишнина на жп линията Мездра – Лом.
Към историята на институциите принос представлява изследването на Бойка Лозанска за Дома на учителя във Враца. Отделни тематични акценти поставиха изследванията на Ивайло Никодимов за „сърчасването” при домашните животни, тълкуванието на сънищата според „народния съновник” от Калина Тодорова и първата танцова трупа „Българска китка” на Весела Пелова.
Бяха представени и шестте нови книги, излезли през изминалата година с автори – членове на дружеството.

Дружество „Млад краевед” с ръководител Мая Антова се представи равностойно с три презентации на млади изследователи, по документи от Държавен архив за врачанските хумористични вестници „Веселяк” и „Музовир” и архива на театрална група „Темп” по случай нейната 30 годишнина.

Четенето премина в свободна, творческа атмосфера, с обмяната на мнения и коментари по представените теми и проучвания от полза за всички участници и подходящо настроение за нови срещи и проекти.

Весела Пелова

Доц. д-р Йорданка Манкова представи фолклористичния сборник "ИМАНЬЕ БЕЗ ДОВЪРШУВАНЬЕ"

Краеведското дружество в Мездра стана на четвърт век

25 години от своето създаване чества Краеведското дружество при НЧ „Просвета 1925” - гр. Мездра. То е първото по рода си във Врачанска област: основано е на 15 март 1988 г. от 13 учители по история, читалищни дейци и общественици с изявени интереси към миналото на родния край, като за председател е избран Димитър Воденичаров - зам.-председател на тогавашния Общински съвет за духовно развитие. Сред неговите учредители са покойните историци и краеведи проф. Михаил Мичев, Христо Гълъбов, Георги Тодоров, Николай Санков, Анчо Анчев, Димитър Ангелов, Киро Киров, Ваньо Ивановски и др., чиято памет беше почетена на тържеството. Честването уважиха трима от основателите на дружеството - доайените Иван Минев и Владимир Джаферски и председателят на градското читалище Валентин Вълчев, представители на Клуб „Краезнание” и на СИП „Приятели на историята” от ОУ „Христо Ботев”. По-значимите прояви в четвъртвековната история на Краеведското дружество са научните сесии „100 години Община Мездра” (1998) и „100 години образование в гр. Мездра” (2001) с ръководител ст. н. с. Иван Райкински - директор на Регионалния исторически музей - Враца, докладите от които бяха публикувани в самостоятелни сборници, издаването на поселищни истории на повечето от 27-те села в община Мездра (Боденец, Върбешница, Ребърково, Игнатица, Люти брод, Зверино, Брусен, Царевец, Очин дол и др.), отпечатването на проучванията „Строителите на Мездра разказват” (2005) и „Мездра - кратък исторически очерк” (2009), и организирането на Майските краеведски четения (2011, 2012) по време на традиционните празници на културата „Мездра - май”.Мездренските краеведи са редовни участници в Регионалните краеведски конференции „Миналото на родния край - послание към бъдещето”, провеждани от Регионалната библиотека „Христо Ботев” и Регионалния инспекторат по образованието, и в Самостоятелните краеведски четения на Регионалното краеведско дружество - Враца. В рамките на 40-ите юбилейни празници на културата Краевеското дружеството възнамерява да организира на 23 май в Мездра Трети самостоятелни четения.

 Мирослав Гетов   

Новини

Поредното поселищно проучване - "Село Сираково" на Иво Ниновски

След като по-голямата част от селата във Врачанска област се сдобиха със своя писана история, в края на 2012 година и малкото, но с хилядолетна история селце Сираково най-после получи такава. Преди повече от 20 години се с нея се е захванал докторът по етногеография Иво Ниновски, чийто здрави родови корени са именно от това село.

 

Още за книгата http://kraevedivr.alle.bg/издания/наши-автори/

 

Блага Атаносова - За изданието

http://www.vratzaplus.com/index.php?lang=bg&r=home/t178/t11414

 

 

 

Нова книга на Цветана Евгениева "ОКТЕТ “ВРАЦА”- МУЗИКАЛНАТА ЕМБЛЕМА"

Нова книга на Ивайло Никодимов

 

 

 

                          Излезе от печат поредната книга на Ивайло Никодимов - краеведското поселищно изследване на село Габаре, Белослатинско. Книгата е шеста в поредицата "От Дунав до Балкана" - издания на Регионалното краеведско дружество - Враца. 

 http://kraevedivr.alle.bg/издания/от-дунав-до-балкана/

 

Краеведска конференция

Уважаеми колеги,

На 28-29 ноември 2012 година ще се проведе Деветата регионална краеведска конференция „Миналото на родния край - послание към бъдещето” с тема за тази година „Слава вам, нетленна слава!: 100 г. от Балканската война 1912-1913 г.”, организирана от РИО на МОН – Враца и Регионална библиотека „Христо Ботев”.

Каним ви да вземете участие в нея със свой авторски материал, базиран на лични проучвания и обобщения, свързани с темата. Срок за подаване на материалите и заявка за участие в конференцията  - до 10 ноември 2012 г. отдел „Краезнание” на Регионална библиотека. Координатор на конференцията – Калина Тодорова – kraeznanievr@abv.bg, 0878 757339.

 

В годините Регионалните краеведски конференции на библиотека „Христо Ботев” – гр. Враца се утвърдиха и прераснаха в един от най-значимите форуми за изява на радетелите на българската духовност в Северозападна България. Представените изследвания и издирените материали поставят началото на уникални колекции с автентични фотоси, теренни записи и разработки по краезнание и родознание, съхранени в отделите „Краезнание” и „Изкуство” на РБ „Хр. Ботев”. Издадени са три богато илюстрирани сборника от поредицата „Наследство”: „Освобождението”, „Свети места – църквите и манастирите във Врачанския край” и „Златни ръце – Народните занаяти във Врачанския край”. Предизвиканите широки обществени дискусии по неотложни проблеми, свързани със запазването на конкретни емблематични за региона културни паметници ни дават основание да смятаме, че това е и наша инициатива, допринесла значително за възпитаването на отношение към знаковото минало и гражданска активност от страна на местната общност.

 

 

Крали Марко, Робинзон и дървените приказки на майстор Огнян

ТРЕТИ САМОСТОЯТЕЛНИ ЧЕТЕНИЯ НА РЕГИОНАЛНО КРАЕВЕДСКО ДРУЖЕСТВО

На 18 април 2012 г. в рамките на Националния Маратон на четенето в Регионална библиотека „Христо Ботев”  се проведоха поредните четения на краеведите от Врачанска област. Както други години, така и сега, представените 14 проучвания бяха разнообразни по теми и предизвикаха голям интерес сред присъстващите. Две от тях – „Първата искрица” на Светлина Берова и „Васил Бенчов – едно от знаковите имена на Бяла Слатина” са посветени на 120 годишнината от основаването на читалище „Развитие – 1892”, която ще се чества през тази година. Разработката „Първите пет години на Окръжна библиотека „Христо Ботев” – гр. Враца (1954-1958) на Блага Атанасова поставя началото на написване история на библиотеката, която през 2014 г. ще чества своята 60 годишнина. С училищна тематика са „СОУ „Христо Ботев” – Враца: Празници и традиции, пренесени през времето” на Мая Антова, „Засилване на интереса на учениците от изследователската работа в Държавен архив” на Зоя Йончева.  

„Любопитни факти от „Изпитна ведомост” за завършен прогимназиален курс на учениците от трети прогимназиален клас при Соколарската народна прогимназия за учебната 1936/1937 г.” поднесе Румяна Цветкова, която представи и самите първоизточници, с които е работила.С историческа тематика са представените „Някои нови данни за Оряховския революционен комитет” на Деница Петрова и „Нови данни за дейността на македонските преселници – зографи във Врачанската епархия след Освобождението” на Весела Пелова”. С родоведска тематика са „Родословието на фамилията архитекти Николови (Стаматови)” на Ваня Желязкова и „Милевият род от Кюстендил през Желево, Торонто и обратно” на Бойка Лозанска. Интересни като теми бяха и „Благовестници: вярвания и наричания, свързани с прелетните птици от Врачанско и Пловдивско” на Калина Тодорова”, „Почетните граждани на Мездра” на Мирослав Гетов”, „Циганите в с. Баница” на д-р Анета Дилова и „Ръкописна книга на Врачанската книжовна школа от 1644 г.” на Кирил Андровски.  В своето представяне „За изселването от Зверино през 1946 г.”  Ивана Захариева представи две карти за пътя на изселниците и установяването им в Добруджа и стари снимки на хора от нейния род, които също са сред тях.

Поднесени много емоционално от участниците и с определен принос към краезнанието във Врачанския край, направените краеведски разработки ще бъдат включени в общ сборник от Вторите и Третите самостоятелни четения, който предстои да излезе през 2013 г.

Блага Атанасова           

 

Добре дошли във Враца

„Добре дошли във Враца” е мотото на първоаприлската изложба, която подреди карикатуристът Ивайло ...

„Добре дошли във Враца” е мотото на първоаприлската изложба, която подреди карикатуристът Ивайло Никодимов във фоайето на Регионална библиотека „Христо Ботев”. Тридесет карикатури, рисувани в периода 2004 – 2009 г. и публикувани във в. „Конкурент”, обединени от темата „Враца” ще са двигател за доброто настроение на врачани и гости на града в дните от 29 март до Великден. Поводът е символичната „раздяла” на автора със своята богата колекция от карикатури, която вече се поделя между двете институции - пазителки на книжовно-документалната наследство на Врачанския край – Регионална библиотека и Държавен архив.

Откриване – 29 март от 16.00 часа – Регионална библиотека

„Добре дошли!” – с усмивка!

 

Своеобразно продължение и допълнение е показаният личен архив на Ивайло Никодимов и в. „Веселяк” в успоредна изложба на Държавен архив, която ще бъде открита на следващия ден. Въобще – ще се оглеждаме в правдивото огледало на карикатуриста, ще си търсим и откриваме кривиците – не чуждите – своите и ще посрещнем празниците заедно и по-добри! Може би! Безплатната рецептата за „жива вода” е от доктор Никодимов!

 

Im Memoriam

 

 

На 7 март 2012 г. ни напусна обичаният учител и всеотдаен краевед на Северозапада Кънчо Кънчев. Роден на 17 юни 1935 г. в с. Царевец, Врачанско. Той ще бъде помнен от своите многобройни възпитаници в гр. Монтана с краеведските маршрути и проучвателни експедиции по пътя на героите от национално-освободителните борби, а от своите колеги краеведи с интересните теренни проучвания както в родното Царевец, така и в редица монтански селища. Част от богатия си архив през 2009 г. дарява на отдел „Краезнание” - Регионална библиотека „Христо Ботев”.

Нова книга от поредицата "ЧЕРГАТА НА БАЦЕ"

ЗА ЕЗИКА НА СЕВЕРОЗАПАДА           Благ и звучен е езикът на Северозапада. От Лютидол до Кула, че и ...

ЗА ЕЗИКА НА СЕВЕРОЗАПАДА

 

          Благ и звучен е езикът на Северозапада. От Лютидол до Кула, че и оттатък се лее една многообразна реч, която няма граници и правила, защото говорът тук е неизменен, но езикът се променя всеки ден и всеки час. Езикът непрекъснато се развива и вече едно с едно не си приличат селищата в езиково отношение, още повече защото във всяко от тях има поне един зевзек, който си е останал в първи клас(от преди петдесет години), ръси глупости без да спира и така ги нарежда, че останалите само се чудят на акъла му. Затова тук в Северозапада всяко село, само за себе си, може да си направи и издаде речник.

          Все някога ще дойде и такъв ден, когато десетките познавачи и почитатели на този език ще се съберат и ще направят един истински речник на необятната езикова територия, наречена български Северозапад, защото сега и сто речници да издадем – един с един няма да си приличат. Далече сме от мисълта да направим единен речник на някакъв северозападен диалект, защото такъв диалект няма, но сме длъжни заради паметта на десетките поколения преди нас да запишем и предадем на следващите след нас, неповторимостта и чара на едно от малкото неща, които са безспорна запазена марка на областта и нейна мярка за идентичност.

          Няма друго такова място като българския Северозапад. Това са Раят и Адът на Земята в едно и този език е израз на цялата му същност.

 

ЗА БАЦЕ И РЕЧНИКО МУ

 

          Първо се появи „Речнико на Баце” и скептиците рекоха: Е, нема такъв език и такъв речник! После се появиха и „Бисерите на Баце”, за които категорично пък заявиха: Е, нема такъв Баце!

Първоначалната идея надхвърли намеренията ни и сега вече по целия свят се знае, че има и език, и речник и най-вече Баце. И как да няма като на запад от Искъра всеки е Баце до доказване на противното. Баце по обективни причини даже надскочи националните граници и вече е гражданин на света, какъвто винаги му се е искало да бъде. Едно обаче е сигурно: и на северния полюс да иде, Баце си е Баце и нема отръванье от него, а езикът му е „вирусоподобен” и „заразителен”. От него също нема отръванье!

           Издаването на „Речнико на Баце” беше само една лека закачка с езика на Северозапада и имаше за цел да внесе малко забавление в иначе трудното ни северозападно ежедневие. Реакцията на тези, които познават и употребяват местния говор беше повече от очаквана – като на краставичара, комуто продаваш краставици. За истинските почитатели на този неповторим език малкото джобно издание стана въпрос на национална гордост и те го разнесоха от Канада до Австралия, за да покажат на десетки цивилизовани народи, които говорят на собствения си език с не повече от 800 думи, че в „дивия” български Северозапад само диалектът ни е два пъти по толкова, че и отгоре.

            Мнозина даже го взеха на сериозно и не разбраха, че това е забавно-хумористично издание, което популяризира най-употребяваните странни думи, достатъчни да откроиш човека на Северозапада и в частност Врачанина, сред стотици други хора – дето се вика: да  забележиш Баце!

 

ЗА ЕЗИКА НА БАЦЕ

             Известно е, че езикът на Баце е език на предизвикателствата, а трите основни принципи на Баце в сферата на езикознанието са:

Я, Баце, го знам по друг начин.

Ти, шъ каеш!

Не знам кък е, ама не е и така!

             Тук е мястото да кажем, че ние тако го знаем, така сме го написали. Затова новото издание няма претенциите да е изчерпателно и да отговаря на изискванията на всички, но все пак благодарим на стотиците редактори, които ни напътстваха. Това не е правописен, а правоговорен речник, за който не важат никакви филологически правила. И въпреки всичко правила има: а-то не е а, а най-вероятно ъ и обратно, о-то не е о, а най често е у и обратно, а х-то изобщо не съществува. Заради наличието в този неголям район едновременно на а-говор и ъ-говор, много от думите са дадени във всички възможни форми на произношение, защото това и солта, и пипера на езика ни. Ударението е най-често там, където не го очакваш и ако не можеш да му хванеш логиката, то това е съвсем нормално, защото в него се крие втората тайна на местния говор. Най-трудно за обяснение е невероятният и особен смисъл, който се влага, в на пръв поглед, нормални думи от българския език(за чуждиците това не прави впечатление) или заради непознаването му, или обратното, заради познаване на съхранения само тук, изначален смисъл. Това предизвиква усещането, че не се разбира този език, но трябва да е ясно, че ако всички знаеха истинския смисъл нямаше да се налага да издаваме речници.

 

ИМА ТАКЪВ ЕЗИК!

 

             И изобщо Речнико и Бисерите на Баце показаха другото лице на Северозапада, каквото и да означава това. Интересът към тях и изчерпването на изданията предопределиха създаването на един по-точен и обемен речник на местния език, който максимално да разкрие същността му като не се пропуска онази тънка нишка на смешното и забавното, вплетена като вътък в „Чергата на Баце”. Дължим го на децата си, на себе си и най-вече на бабите на шейсетте години, които ни отгледаха, докато бащите и майките ни строяха Родината. Тогава този език беше все още жив и предизвикваше не по-малко смях и размисъл от сега, извън Враца и Северозапада.

           Наложи се да се издирят и обработят стари, архаични и забравени думи от района, които по недвусмислен начин да разкрият дълбоките му корени чак до тракийската същност на езика ни. Не е пресилено да се каже, че в неподправения език на Северозапада е скрит универсалният код на самия български език, създаден преди хилядолетия. Тук продължава да се говори един изначален език по същите причини, поради които този район е най-бедният и най-изостаналият в цяла днешна България – никой и нищо не се променя и не иска да се променя.

Те това е положението, баце!                                                            Огнян Пищиков

Вълшебните думички - 90 г. от рождението на автора на „Тихо се сипе първият сняг…” Цветан Ангелов

Едва ли може да дойде по родните поля дългоочакваната бяла зима и превърне в снежна приказка света ...

Едва ли може да дойде по родните поля дългоочакваната бяла зима и превърне в снежна приказка света на българското дете без заветните вълшебни думички: „Тихо се сипе първия сняг…”

…Тихо се сипе първия сняг
галено щипе бузките пак,
где е на двора стария пън,
Снежко затрупа всичко навън.

Шаро тревожно тръска глава
"как е възможно, що е това?"…

Така малки и „пораснали деца” „викат” празничните зимни дни с песничката за Шаро и първия сняг повече от половин век. А сладкодумният магьосник, завещал ни я с любов е роденият във Враца поет Цветан Ангелов. Гордеят се с него наследниците му, спомнят си за срещи и гостувания събратята по перо в града под Околчица. За него, за трудния житейски и творчески път разказват родствениците му днес и припомнят на младите, че поетът наистина „идва” като вълшебник при нас с незабравимите си стихове.

Бъдещият обичан детски писател имал нерадостно детство. Роден на 28 януари 1922 г. в малката и бедна къщица на баба Цена във Враца. От малък остава сирак – със смъртта на милата му майчица от малкия Цветан си отива и ласкавия свят на нашепваните вечер приказки, и безгрижното детство. От нея и от вуйчото му остава в наследство истинското съкровище –  стар сандък с детски книжки – „Дивите лебеди” на Андерсен, приказките на Шехерезада от „Хиляда и една нощ” и още много незабравими герои. Поел на плещите си непосилното бреме – само осем годишно момче да победи лишения и несгоди, той е обичан от всички в махалата и всеки се опитва да му помогне. Малкият Цветан е пастирче на чужди крави, копае, продава момини сълзи в аптеките, събира и продава лековити билки, разнася локумчета  на гости, дошли във Враца за Второюнските тържества. Бъдещият поет работи и учи и така успява да завърши основно училище, прогимназия и гимназия във Враца през 1924 г. Първите му стихове са публикувани във врачанският вестник „Национален подем”.

Премеждията  продължават да го съпътстват и по време на войнишката му служба – най-напред в 35 пехотен полк, а после в школата за запасни офицери. Отказва да участва в разстрела на Вапцаров, понася жесток тормоз, разболява се. След като е лекуван в различни военни болници е уволнен. През 1943 г. Цветан Ангелов става учител в с. Ерден, Михайловградско, а година по-късно – след 9 септември 1944 г. е студент по славянска филология в София.

През 1946 г. участва в конкурс за работа в Радио София. Писателят Елин Пелин му съобщава радостната новина, че е спечелил конкурса, дава му 200 лева, за да си купи костюм и обувки, с които да се яви на работа. Така отново той работи, учи и пише.

Става редактор във в. Септемврийче”. От 1960 до 1980 г. е главен редактор на сп. „Дружинка”. Написва две книги – „В минути на размисъл” (1964) и „Идва на света човек” (1976), в които изповяда своите чувства и вълнения, размисли за собственото място в живота. Той е изключително плодовит детски автор – „раждат се” изпод перото му повече от 60 книги за деца, между които популярните „Честна дума”, „Смешки от грешки”, „Златотърсачи”, „Цветушка”, „Писана ракла”, „Люлка на радостта”. Издава романа за възрастни „Село в равнината”. Творчеството му вълнува с проникновения поглед към детската душа и мислите, желанията и копнежите на малчуганите, с умението му да общува с невръстните си читатели чрез поезията. И най важното: стремежът да расте като поет не го напуска до края на дните му – така изпълнява завета на Елин Пелин „да стане отличен художник”. Той наистина успява – като че ли всичко, до което се докосне поетът започва да диша, да звучи, да грее, да се налива с животворни сокове, да говори със свой език. Много от книгите му са преведени на немски, руски, румънски и други езици.  Неговите „вдъхновени, весели и умни стихове…”, като определя творбите му майсторът-разказвач Ангел Каралийчев са неподвластни на времето. В издадената през 2002 г. от издателство „Пан” антология с българска класика за деца „Златна книга на българската поезия за деца” негови стихове са включени, редом с тези на сладкодумците П. Р. Славейков, Иван Вазов, Чичо Стоян, Дядо Благо, Елин Пелин, Ран Босилек, Веса Паспалеева, Калина Малина, Атанас Душков и др. Песничката „Шаро и първия сняг” по стихове на Цветан Ангелов и музика на Александър Райчев присъства неизменно във всички дискове с подбрани „незабравими”, „люби”, „вечни” детски песнички, изпълнявана от най-популярните вокални формации.

Цветан Ангелов е един от енциклопедичните поети в българската детска литература. Носител е на литературната награда на Министерството на просветата „Петко Р. Славейков” за 1973 г. Вписан е в Почетния списък на Международния съвет за детска книга за „Цветушка” през 1979 г. По написания от него сценарии – пиесата „Да отвориш прозореца” се играе в Народния театър „Иван Вазов” повече от 100 пъти, винаги пред препълнен салон.

В разговор със снаха си Веса Ангелова през май 1981 г. творецът споделя, че е подготвил още един роман за възрастни. Не успява да го издаде -  разболява се и умира на 29 януари 1982 г. на 60-годишна възраст.

 

…Оттогава той „идва” при нас всяка зима с вълшебните си слова, за да „повикаме” заедно празника на доброто, светлината и надеждата. За да се посипят тихо като бели снежинки спомените и мечтите и да оживее приказката за сетен път!

 

Калина Тодорова – Регионална библиотека „Христо Ботев” - Враца

„За да не се разтворим безследно като капки в дъжда…” - Литературното наследство на Иван Остриков

Регионална библиотека „Христо Ботев” – Враца е новият дом на публикуваното и ръкописно наследство ...

Регионална библиотека „Христо Ботев” – Враца е новият дом на публикуваното и ръкописно наследство на Иван Остриков.  Дъщерята на родения във Враца белетрист и драматург Христина Острикова дари на отдел „Краезнание” колекция от ценни негови лични вещи, ръкописи, фотографии и книги с думите: „Баща ми е от тук и тук все още неговото име значи нещо.”

Иван Остриков е роден  на 4 август 1929 г. в гр. Враца. Завършва право в СУ (1952) и икономика във ВИИ (1953). Работи като икономист и адвокат, редактор (1963/71) в сп. "Септември". От 1971 до 1980 е редактор в Българска кинематография - творчески колектив "Средец". Автор на белетристични и драматургични произведения за деца и възрастни - пиеси, родиопиеси, сценарии за телевизионни филми и новели, между които сборниците с разкази "Честност под наем", "Така изгарят диамантите", "Границите на любовта". Негови произведения са превеждани на руски, полски, чешки, унгарски и др. Сценарист на игралните филми "Необходимият грешник" (1971 г., реж. Борислав Шаралиев) и "Този истински мъж" (1975 г., реж. Ал. Обрешков). Пиесите му са поставяни на сцените на Софийски, Пловдивски, Варненски и Врачански драматичен театър, Театър 199.

„За един кратък живот малко неща ни се случват, над малко неща се замисляме и още по-малко чувстваме. Апелирам да повярвате на разказа ми, преди да ви се е случило същото.”  - е мъдрият призив на един от героите му. Кръговратът на времето и неговата безбрежност  - неопределимата  и неразличима „ширина на океана” – „границите на любовта”… От „Честност под наем” до „Продадено небе” авторът ни дарява с един невероятен свят, сътворен от търсещото му перо и изпълнен с откровения, нескрити послания и „скрити тайнствени знаци” – белег за „истинската сладост на живота”.

Мястото на ръкописите и на книгите на един писател е в библиотеката – всеки може да се докосне до тях и отново, и отново докосвани от читателя да им се вдъхва живот. Наследила от баща си копнежа по белия лист и писаното слово, Христина Острикова сътрудничи на редица литературни периодични издания, автор е на два сборника с разкази. Може би затова сред мотивите й да дари семейните реликви на библиотеката във Враца са и желанието за личен принос към опазване и предаване на родното, истинското, неповторимото „бащино огнище” чрез образи на личности, история, бит, традиции и вярвания…, художествено слово! „За да не се разтворим безследно като капки в дъжда…” – обобщава поетично тя.

НАШИЯТ ПРИНОС КЪМ КРАЕЗНАНИЕТО

Две години Регионално краеведско дружество - Враца

 

Рожденият ден на Регионално краеведско дружество съвпада с празника на българските студенти – 8 декември. На тази дата преди две години (2009) бе възстановена организираната краеведска дейност, прекъсната за дълъг период от време в град Враца. Тридесет ентусиазирани изследователи на историята на родния край от Врачанска област станаха член-учредители на дружеството, клон към Съюза на краеведите в България.

            Въпреки все още „младата” ни възраст, ентусиазмът, с който започнахме своята дейност и това, което постигнахме, ни отреди достойно място сред учредените в периода 1990-2008 г. краеведски дружества от цялата страна. Това беше отбелязано и на провелия се на 7 и 8 октомври 2011  г. във Велико Търново Шести конгрес на Съюза на краеведите в България.

            Каква е нашата равносметка за тези две години?

Освен организационното укрепване (вече имаме 40 членове), през м. април 2010 г. и 2011 г. проведохме Първите и Вторите самостоятелни краеведски четения, в които бяха представени  общо 27 краеведски проучвания. Голям успех за нас беше съставянето на сборника от Първите четения, издаден с финансовата подкрепа на Община Враца и Общински фонд „ Култура” към ОбС - Враца. В процес на подготовка е и сборникът от Вторите четения, за издаването на който се надявам да намерим средства, колкото и трудно да е това в днешно време.

На Шестата, Седмата и Осмата регионална краеведска конференция “Миналото на родния край – послание към бъдещето”, организирана от отдел “Краезнание” на Регионална библиотека  “Хр. Ботев” участваха със свои материали 23 членове на дружеството. На последната конференция (2011) освен представените 7 разработки на наши представители, участва и Огнян Пищиков (консултант на ученическа експедиция) и Мария Божковска – р-л на ученическо поселищно проучване.

В навечерието на 3 март, националния празник на България, в СОУ „Христо Ботев” гр. Враца се състоя учредително събрание на секция „Млад краевед” към Регионално краеведско дружество – Враца. Съорганизатори на събитието бяха Регионална библиотека „Христо Ботев”, Териториален държавен архив, Регионален исторически музей и 7 училища от града. Със задоволство трябва да отбележа, че на Осмата краеведска конференция много добре се представиха младите краеведи от клуба с ръководители Иванка Анастасова, Зоя Йончева, Галина Миткова, Даниела Велчовска,  Ели Николова, Малина Тодорова, Цеца Василева и Мая Антова и консултантите Огнян Пищиков, Мария Божковска, Нарцис Торбов.

Издателската дейност на краеведското дружество решихме да обединим в  поредицата „От Дунав до Балкана”. В нея ще излизат сборниците с материали от четенията и самостоятелни книги със собствен ISBN на онези наши членове, които желаят това.  Вече са факт първите две книги от тази поредица – “Шарената река на времето” на Цветана Евгениева и “Църквите и паметниците на село Зверино” на Ивана Захариева (2011). Под печат е и „Бистрешки манастир „Св. Иван Рилски – Пусти (Касинец)“ с автори Пламен Иванов, Калина Тодорова и Весела Пелова.

През 2010 г. и 2011 г. излязоха от печат книги на нашите членове Ивайло Никодимов, Огнян Пищиков, Цветана Евгениева, Ивана Захариева и Илия Борисов с приносен характер към историята на нашия край.  

 Първото самостоятелно издание на дружеството е приложението „Празничен благослов” в 4 страници във в. „Враца днес”, съставено изцяло от Калина Тодорова и Весела Пелова. До сега са излезли четири самостоятелни подлистника за Коледните и Новогодишни празници, за Великденските празници, Никулден, Игнажден, Коледа и Светите места (църквите и манастирите във Врачанско). 

Като самостоятелно издание излезе „Околчица: Литературно-художествен алманах: Библиографски преглед 1980-2010” с автори Калина Тодорова и Блага Атанасова, изработен съвместно с Регионална библиотека „Христо Ботев” във връзка с честване на 30 години от излизането на алманаха.

 Калина Тодорова участва в XXI-те краеведски четения в Монтана (2010) и организираната през 2011 г. от БАН национална научна конференция “Монтана – мост на цивилизации”, където представи краеведското си проучване „Пазители на храма” за каменно-пластичната украса на храма в с. Живовци. Същият материал беше публикуван в сп. „Будител”, кн. 2 /2010 г.

В националната краеведска конференция „Приносът на българските чорбаджии през Възраждането”, проведена на 24 март 2011 г. в гр. Габрово, Весела Пелова представи темата „От чорбаджи Димитраки [Хаджитошев] до Хаджи Димитър – един нетрадиционен образ на бореца за свобода и независимост, възпят в народна песен: Исторически контрапункти на някои традиционни представи за образа на българските чорбаджии“.

В електронния сайт на Регионална библиотека “Христо Ботев” има уебстраница Регионално краеведско дружество, в която се отразяват не само съвместните ни дейности, но и наши самостоятелни изяви, както и линк към сайта ни. Информация за дружеството има и във VISIT VRATZA” в  „Бизнес указател” (Организации) и информационната агенция Враца плюс, където има самостоятелна рубрика „Краезнание”. 

За популяризиране дейността на краеведското ни дружеството на 14 юли 2011 г. беше пуснат в Интернет нашият самостоятелен уеб сайт на адрес http://kraevedivr.alle.bg/, изработен и администриран от ръководството на дружеството, което ни нареди сред малкото краеведски организации в страната, които имат собствен такъв. За тези шест месеца той е посетен 4860 пъти от общо 2280 посетители.  Посетете го и вие, има какво да видите и да научите!

През тези две години под наше методическо ръководство бяха учредени краеведски дружества в градовете Мездра (21.10.2010) и Бяла Слатина (10.02.2011), които осъществяват вече свои самостоятелни инициативи. Работим в сътрудничество с регионалните дружества в Северозападна България.

 

                                                                                                                                                             Блага Атанасова

Миналото на родния край – послание към бъдещето

На  17 ноември 2011 г.  Регионална библиотека “Христо Ботев” за осми пореден път бе домакин и ...

На  17 ноември 2011 г.  Регионална библиотека “Христо Ботев” за осми пореден път бе домакин и основен организатор на Регионалната краеведска конференция „Миналото на родния край – послание към бъдещето” с тема за 2011 година: “Природни и културно-исторически забележителности от Врачанския край”. Инициативата е ежегодна и се провежда съвместно с  Регионален инспекторат по образованието -  Враца. Всяка година в областния град се събират утвърдени и начинаещи изследователи от целия Врачански край за да представят новите си проучвания и надникнат в разработките на своите колеги, да споделят проблеми и обсъдят решения.

„Тази година темата за природните и културно-историческите забележителности провокира много млади хора в клубове и различни организации да предприемат краеведски разходки и проучвателни експедиции, да потърсят и открият непреходните ценности на врачани.” – каза при откриването на форума директорът на библиотеката Силвия Врачовска и сподели своето желание конференцията да прерасне в национална. Митонка Червеняшка – началник отдел „ИОМД” към Регионален инспекторат  приветства участници и гости, пожелавайки им много нови творчески успехи. В конференцията участие взеха историците Весела Пелова, д-р Анета Дилова, Румяна Цветкова, археолозите Пламен Иванов и Георги Ганецовски, като ръководител на изследването на Мила Ганецовска, краеведите Ивайло Никодимов, Ивана Захариева, Калина Тодорова и Виолета Кръстева, библиотечните специалисти Павлина Русева, Надежда Михайлова, Юлия Влайчовска, журналистите Цветана Евгенива и Майя Пеева и клубовете и младежките краеведски обединения към СОУ „Никола Войводов”, СОУ „Христо Ботев”, Езикова гимназия, СОУ „Козма Тричков” във Враца, такива към читалищата и училищата в селата Добролево, Борован, Паволче и Девене, както и правнучката на зографа Велко Илиев от Оряхово – Милена Кирилова. Специален гост бе Блага Атанасова – председател на Регионалното краеведско дружество и инициатор на започналата преди осем години, превърнала се в ежегодна проява.

Освен природните, духовните богатства, с които се слави „нашата райска земя от белия Дунав до Балкана”,  участниците бяха провокирани от Весела Пелова – главен експерт в Държавен архив - Враца на дискусия по темата „Символите на стара Враца в превратностите на историческите епохи”: емблематични за града ни „сгради с минало”, които днес се превръщат в руини. Какво можем да направим ние, културните институции и гражданите, за да спасим символите на града, къде е нашето място днес при разрешаването на конкретни проблеми, свързани с опазването на културното наследство на града ни.

Изложбата подбрани фотографии „Природните и културни забележителности на Врачанския край през обектива на Петър Петров” бе част от инициативата и ще остане експонирана в библиотека и през следващите две седмици.

Врачанското краеведско дружество отбелязва Деня на народните будители с нова книга

Регионалното краеведско дружество-Враца издаде Сборника с материалите от Първите самостоятелни ...

Регионалното краеведско дружество-Враца издаде Сборника с материалите от Първите самостоятелни краеведски четения. Сборникът е съставен от Блага Атанасова – председател на дружеството и излиза от печат с финансовата  подкрепа на Община Враца и Общински фонд “Култура” към Общинския съвет – Враца. Изданието е третата книга от поредицата на дружеството “От Дунав до Балкана”.

            Предложени са проучвания на архивни материали от фондовете на Историческия музей, Териториалния архив, Регионалната библиотека „Христо Ботев” и читалище „Развитие 1869”. Автори на представените изследвания са ст.н.с. д-р Йорданка Манкова, Недка Димитрова, Калина Тодорова, Ивайло Никодимов, Полина Якимова, Весела Пелова, д-р Христина Маринска, Румяна Цветкова, Ваня Желязкова, Огнян Пищиков, Светлина Берова, д-р Анета Дилова, Георги Павлов, Ивана Захариева и Борислав Тошев.

            „Това не е първият сборник с краеведски проучвания, посветен на богатия с културното си и историческо минало Врачански край, но със сигурност материалите, включени в него, имат значителен принос към регионалното краезнание. Надявам се, че този сборник, подготвен и осъществен от Регионалното краеведско дружество, ще бъде последван и от други наши специализирани издания” – коментира новата духовна придобивка на врачани Блага Атанасова.

Книга за Бистрешкия манастир „Св. Иван Рилски - Пусти (Касинец)”

В навечерието на храмовия празник на Бистрешкия манастир се очаква да излезе от печат първата книга ...

В навечерието на храмовия празник на Бистрешкия манастир се очаква да излезе от печат първата книга за светата обител. Автори на сборника са Пламен Иванов – Регионален инспектор към Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство”, Калина Тодорова – Завеждащ отдел „Краезнание” Регионална библиотека „Христо Ботев” и Весела Пелова – Главен експерт Държавен архив – Враца. Фотографиите са на Петър Петров, Васко Врачовски и Боян Пищиков. Редактори – Блага Атанасова и Бойка Лозанска. Съдържа и анотации на английски, френски и испански език. Идеята е да се популяризира възстановената светиня. За първи път специалисти археолози, историци и краеведи обединяват своите усилия в името на един от най-интересните и в същото време най-малко изследван културно-исторически паметник с национално значение от Врачанския край – манастира „Св. Иван Рилски - Пусти (Касинец)”. В изданието са включени нови разработки и непубликувани материали от теренни проучвания в последните години, свързани с историята, археологията, архитектурата, стенната живопис, етнографията и фолклора. Това е първото самостоятелно издание, посветено на манастира в неговата многовековна история и е реализирано с финансовата подкрепа на Община Враца и Холсим (България) АД - Бели Извор. „Бистрешки манастир „Св. Иван Рилски - Пусти (Касинец)” е петата книга от поредицата „От Дунав до Балкана” на Регионално краеведско дружество – Враца и е съвместно издание на дружеството и Регионалната библиотека.

Шести конгрес на Съюза на краеведите в България

На 7 и 8 октомври 2011 година в гр. Велико Търново се проведе Шестият конгрес на Съюза на ...

На 7 и 8 октомври 2011 година в гр. Велико Търново се проведе Шестият конгрес на Съюза на краеведите в България. Провеждането му съвпадна с двадесетгодишнината от създаването на Съюза. Присъстваха около 60 делегати от цялата страна. Представител на Българското генеалогично дружество “Родознание” поднесе приветствен адрес от името на дружеството и лично от  доц. д-р Антоанета Запрянова. Като делегат от Врачанска област участва г-жа Блага Атанасова, председател на Регионално краеведско дружество – гр. Враца.

В отчетният доклад и станалите по-късно разисквания беше отбелязано, че се правят значителни краеведски проучвания по места, излизат много статии в централния и местен периодичен печат, издават се краеведски книги и монографии. Въпреки това, краеведската дейност не е особено популярна. Наложи се общото мнение, че трябва да има по-широк отзвук в медиите за дейността както на Съюза, така и на регионалните дружества. Направени и приети бяха някои допълнения и промени в Устава, както и предложенията на делегатите за модернизиране на Съюза. Прие се решение новият Управителен съвет да обобщят всички предложения и въз основа на тях да се изработят основните насоки за работа.

 Конгресът реши като най-целесъобразно членовете на новоизбрания управителен съвет да бъдат от гр. Велико Търново, което дава възможност той да се свиква бързо и до работи по-оперативно. За председател беше преизбран проф. Марин Ковачев (който ще ръководи Съюза още пет години), гл. ас. д-р по краезнание Александър Ковачев и ас. Теодор Иванов (и тримата преподаватели в ВТУ “Св. Св. Кирил и Методий”,  Николай Колев от Регионална народна библиотека “П. Р. Славейков” и Тодорка Недева, зав. отдел “Нова и най-нова история” от Регионален исторически музей.

Осма регионална краеведска конференция "Миналото на родния край - послание към бъдещето"

Уважаеми колеги,

На 17 ноември 2011 год. ще се проведе Осма регионална краеведска конференция „Миналото на родния край - послание към бъдещето” с тема за тази година „Природни и културно-исторически забележителности от Врачанския край”, организирана от РИО на МОН – Враца и Регионална библиотека „Христо Ботев”.

Каним Ви да вземете участие в нея с материали от Вашето родно място, събрани от Вас, свързани с темата. Срок за подаване на материалите и заявка за участие в конференцията  - до 1 ноември 2011г. отдел „Краезнание” на Регионална библиотека. Координатор на конференцията – Калина Тодорова – kraeznanievr@abv.bg, 0878 757339

"Врачански летописи" на Илия Борисов

В навечерието на 80-годишнината на варачанския журналист, обществен и културен деец, член на Регионалното краеведско дружество Илия Борисов излезе от печат книгата му „Врачански летописи“. Тя съдържа статии, очерци и пътеписи. Редактор на изданието е Марин Ботунски.

   Известният врачански журналист, общественик, културен и читалищен деец Илия Борисов навърши 80 години. Той е роден на 10 юли 1931 година в ломското село Брусарци, сега град. Завършил е ломската гимназия „Найден Геров“.
   Повече от 60 години журналистиката е негова съдба и участ – смисъл на живота му. Работил е в окръжния вестник „Отечествен зов“, бил е кореспондент на в. “Народна младеж“ за Врачански окръг, близо 30 години е кореспондент на „Работническо дело“ и „Дума“.
   Двадесет и пет години Илия Борисов е председател на Врачанското журналистическо дружество, дългогодишен член на Управителния съвет на Съюза на българските журналисти. Отличаван е два пъти с наградата на СБЖ „Златно перо“.
   В продължение на 15 години е председател на Клуба на дейците на културата във Враца.
   Носител е на Наградата на Враца за журналистика.
През юни 2011 година Общинският съвет – Враца го удостои със званието „Почетен гражданин“.

"Това е моя град, градът на щастливата ми младост. От 1955 година до сега не се отделих за по-късо или за по-дълго време от него. Пътешествах в десетки страни на Европа, но сърцето ми остана във Вратица... Вратца... Враца! За мен това е природно най-красивия град в хубавото ни отечество. С една драматична, забележителна история." Илия Борисов

Im Memoriam

На 13 юни врачани се простиха с краеведа Васил Харизанов

Васил Милев Харизанов (12.12.1928 – 13.06.2011)

 

Роден в с. Галиче, Врачанско. Историк, краевед., учител. Завършва история в СУ "Св. Кл. Охридски" през 1951 г. През следващата година специализира библиотекознание и библиография. Първият директор на Окръжната, сега Регионална библиотека "Христо Ботев" - Враца (1954-1957). В периода 1967- 1978 г. работи в Исторически музей - Враца, отдел "Възраждане". Учителства в Роман и Текстилен техникум - Враца до 1988 г. Автор на 12 книги и над 400 научни и научно-популярни статии. Председател на учреденото през 1990 г. дружество „Родознание”.

За една мила среща с Цветана Евгениева – „ШАРЕНАТА РЕКА НА ВРЕМЕТО” в Бяла Слатина

Сборникът с очерци на журналистката Цветана Евгениева „Шарената река на времето” бе представен на 07. 07.2011 г. в Народно читалище „Развитие 1892”  гр. Бяла Слатина.  Книгата е първа от поредицата издания на Регионалното краеведско дружество „От Дунав до Балкана”. Организатори бяха белослатинското читалище, Общинско краеведско дружество „Сребреня” – Бяла Слатина и  общинската администрация Бяла Слатина.

Срещата с творчеството на Цветана Евгениева остави в белослатинци чувство на любов към нашенското, близкото и родното - mознати нам герои и много спомени...  По подходящ начин  авторката тръгва от една аксиома за очевидното присъствие на духовното, за да докаже теоремата за реалното съществуване на човешката душа. Само този, който умее да си представи “книгата в действие”, умее и да положи мислено върху нея целия комуникационен цикъл в неговата пълнота и завършеност. Определям нейното писано слово като  венец на думите и прекрасен начин на изразяване, отношение към най-стойностното в живота.  Потопихме се в света на нейните герои,  в нежното и мелодично слово като поезия.  Литературният език звучеше толкова хармонично и поглъщащо. Стегнато и увлекателно поднесени, очерците  помагат да погледнем на света, който ни заобикаля, от още една гледна точка – „към простичките, обикновени, земни чудеса!”- главното достойнство на книгата.  Прекрасни думи на уважение и признателност, на възхита  и професионално отношение прозвучаха на срещата от д-р Йорданка Манкова, Цвета Стефанова, Василка Цачева, Блага Атанасова, Красимира Милчева, Иван Даков, Светлина Берова Валентина Бобойчева. Самата Цветана Евгениева бе дълбоко развълнувана, но същевремено много радостна, заобиколена от приятелите на хубавата книга.

Към Цветана Евгениева имам специално отношение на възхита и преклонение. Заедно сме в Регионалното краеведско дружество Враца, където се събираме от необходимостта да се съхраняват в днешно време истинските ценности. Под методическото ръководство на врачанските ми приятели, през месец февруари тази година създадохме общинско краеведско дружество. Наша цел и отговорност, на краеведското дружество „Сребреня” е, да намерим път към всеки, прекрачил прага ни, да му разкрием прекрасния свят на четенето, заедно да събираме  материали за родния край, както казва председателката Василка Цачева „да ги  научим да изпитват необходимостта и откриват красотата на писаното слово, заедно да проследим и продължим традициите и историята на белослатинци.”

От сърце желаем здраве и нови творчески успехи на нашата приятелка Цветана Евгениева.

Светлина Берова - Краеведско дружество "Сребрения" - Бяла Слатина

"ШАРЕНАТА РЕКА НА ВРЕМЕТО" НА ЦВЕТАНА ЕВГЕНИЕВА

На 17 май в рамките на Националната библиотечна седмица бе представен сборникът с очерци на ...

   На 17 май в рамките на Националната библиотечна седмица бе представен сборникът с очерци на журналистката Цветана Евгениева „Шарената река на времето”. Книгата е първа от поредицата издания на Регионалното краеведско дружество „От Дунав до Балкана”. Организатори – Регионален исторически музей, Регионално краеведско дружество и Регионална библиотека „Христо Ботев”. Оригиналното изпълнение на танца „Александрийка”, с което бе открита празничната вечер авторката и изпълнителите от танцов състав „Хемус” посветиха на хореографа Цветан Тодоров. Калина Тодорова – зам. председател на краеведското дружество и зав. отдел „Краезнание” към Регионалната библиотека и д-р Йорданка Манкова – зав. отдел „Етнография” към Регионален исторически музей неусетно „поведоха” присъстващите през живата река на времето, одухотворена от поетичния образ на българката, на мъдреците–столетници и жреците в храма на изкуството. Авторката с вълнение разказа за своите литературни герои и гости: майстор Анко Анков, изработил файтон по чертеж на Мито Орозов, етнопедагозите Пелагия Стоянова и Нешка Туртанска, чипровската килимарка Сийка Тачева, майсторите на художествени занаяти Огнян Кръстев и Верослав Кирилов и наследниците на: дядо Ангел Донов, правнук на баба Илийца, хореографа Цветан Тодоров, столетниците баба Велика и баба Стойка. Специални гости бяха народният представител Георги Божинов, Радосвета Крумова – Община Враца и Борислав Манчев – кмет на с. Челопeк.

ВТОРИ САМОСТОЯТЕЛНИ КРАЕВЕДСКИ ЧЕТЕНИЯ

На 20 април т. г. в Регионална библиотека “Христо Ботев” – гр. Враца в рамките на Седмицата на ...

 

 

На 20 април т. г. в Регионална библиотека “Христо Ботев” – гр. Враца в рамките на Седмицата на националния маратон на четенето се проведоха Вторите самостоятелни краеведски четения на членовете на Регионално краеведско дружество – Враца и новоучредения клуб “Млад краевед” към него. Гости на четенията бяха г-жа Радосвета Крумова, главен експерт в сектор “Култура” и г-н Емил Пеняшки, председател на Комисията по култура, културно историческо наследство и вероизповедания към Община Враца.  Със свои изследвания и разработки участваха 11 краеведи и 2 –ма ученика от клуба с научни съобщения по различни теми.

МЛАДЕЖКА СЕКЦИЯ

В навечерието на националния празник на България в СОУ „Христо Ботев” гр. Враца се състоя ...

В навечерието на националния празник на България в СОУ „Христо Ботев” гр. Враца се състоя учредително събрание на ученическо дружество „Млад краевед” към Регионално краеведско дружество – Враца. Инициатори на събитието са Регионална библиотека „Христо Битев” гр. Враца, Териториален архив, Регионален исторически музей, СОУ „ Христо Ботев” гр. Враца. Партньори и бъдещи участници са ученици и учители от СОУ „Никола Войводов” – Враца, Спортно училище „Св. Климент охридски”, ПМГ „Акад. Иван Ценов”, ОУ ”Васил Левски”, ОУ „Христо Ботев” – Мездра. Гости на събранието бяха членове на Регионалното краеведско дружество – Румяна Цветкова – експерт в Регионален инспекторат, Йорданка Манкова – етнограф в Исторически музей, Кирил Андровски, Анета Дилова, Огнян Пищиков. Г-жа Блага Атанасова – председател на Регионалното краеведско дружество, запозна участниците с устава на организацията и процедурата за учредяване, а г-жа Калина Тодорова от Регионална библиотека представи кратка презентация за ежегодните краеведски конференции. Гостите поздравиха младите краеведи, а г-жа Весела Пелова – Териториален държавен архив подари на новите членове фототипно издание на Протоколната книга на Градския съвет – Враца за периода 04.01. – 16.05.1878 г. Още в първите дни след учредяването на младежката секция желание да се присъединят към нея проявиха клуб „Родолюбие” с ръководител Красимир Богданов и клуб „Приятели на книгата” към Регионална библиотека.

Учредителите канят всички ученици и учители, които желаят да се присъединят, да заявят това в отдел Краезнание на Регионална библиотека „Христо Ботев”.

Краеведско дружество "Сребреня"

През последните две години организираната краеведска дейност във Врачанска област се увеличи значително. След учредяване на 8. 12. 2009 г. на Регионално краеведско дружество – гр. Враца, клон към Съюза на краеведите в България, след няколко години прекъсване, на 21. 10. 2010 г., възобнови своята работа и дружеството в гр. Мездра. То е създадено през 1988 г. към Народно читалище „Просвета 1925” и е развивало богата дейност. Избрано е ново ръководство с председател Мирослав Гетов (редактор на вестник „Мездра XXI век”), зам.-председател – Данаил  Димитров (старши учител по история и цивилизация в СОУ „Иван Вазов”),  секретар – Валентина Георгиева (завеждащ отдел „Заемна за дома” в Регионална библиотека „Христо Ботев’ – Враца), а за членове – Дилян  Добрев (общински координатор на КНСБ) и Емилия Гарванска (психолог).

Примерът на първите две беше последван от краеведите от гр. Бяла Слатина, които на 10. 02. 2011 г. учредиха Общинско краеведско дружество „Сребреня” – клон към Съюза на краеведите в България. Член-учредителите са 12 – Василка Цачева (литератор), Данаил Иванов (общественик), Иван Стоянов (председател на читалището в с. Буковец), Илия Петров Иванов (общественик), Латинка Илиева (общественик), Людмила Бенчева (учител), Марио Беров (художник-иконограф), Росица Стойкова (литератор), Светлана Владимирова (читалищен  дeeц), Светлана Караджова (филолог, читалище с. Бърдарски геран), Светлина Берова (историк)  и отец Тодор Дудов (енориийски свещеник при храм „Св. Параскева”).

    Единодушно бе избрано и ръководството на новосъздаденото дружество: Василка Цачева – председател, Светлина Берова – зам.- председател,  Светлана Владимирова – секретар. Ревизионната комисия е с председател отец Тодор Дудов, Марио Беров и Иван Стоянов.

Учредителното събрание прие решение да възложи на новоизбрания Управителен съвет изработването на “Основни насоки за дейността на дружеството” за петгодишния мандат (2011-215) и да предложи име на краеведското дружество.

Краеведско дружество “Сребреня” започна да развива активна дейност. Първата му инициатива е изложба на колекция от близо 350 мартеници, принадлежащи на сдружение “Северозапад Арт”, в художествената галерия на Народно читалище “Развитие 1892” и представяне на поредицата “Родовата памет на банатските българи” – ч. 1 и 2 на 23 февруари съвместно със Сдружение “Северозапад арт”.

         Нека пожелаем на добър път на колегите община Бяла Слатина, да привлича все повече членове, и със своите краеведски проучвания да обогатят историята на този край.

Блага Атанасова - председател на Регионално краеведско дружество - Враца

НА 8 ДЕКЕМВРИ РЕГИОНАЛНО КРАЕВЕДСКО ДРУЖЕСТВО – ВРАЦА НАВЪРШВА ЕДНА ГОДИНА ОТ СЪЗДАВАНЕТО СИ

Сбъдна се мечтата на много краеведи за организирана краеведска дейност не само във Враца, а и във Врачанска област. На учредителното събрание присъстваха 30 човека и всички те станаха член-учредители на Регионалното краеведско дружество към Съюза на краеведите в България.

Не може да не ни радва факта, че все повече се увеличава броя на желаещи да станат членове. През тази година са подадени 9 молби и всички са одобрени от Управителния съвет: Георги Павлов – учител по география, Йорданка Боянова – секретар-библиотекар при НЧ “Пробуждане” – с. Чирен, Мария Божковска – секретар-библиотекар при НЧ “Фар1930” – с. Паволче, Мирослав Гетов, редактор в общински вестник “Мездра 21 век” и председател на краеведското дружество към НЧ “Просвета – 1925” – Мездра, Пламен Иванов – археолог, Регионален инспекторат за опазване културното наследство към Министерството на културата, Нарцис Торбов, археолог в РИМ с художествена галерия – Враца, Протоерей Сашо Стефанов, Татяна Анчева - преподавател по история в ПГ по лека промишленост и услуги „Мито Орозов” – Враца и д-р Христина Маринска – научен сътрудник в Института по български език към БАН. Някои от тях вече вземат активно участие в изявите ни.

         Започнахме работа с много ентусиазъм и разнообразни инициативи и желанието да заемем достойно място сред другите Регионални дружества, членове на Съюза на краеведите в България.

Като начало, съвместно с отдел „Краезнание” на Регионална библиотека, съставихме Календар за 2010 година „Бележити личности и събития от Врачанския край” и Библиография на излезлите краеведски книги в периода 2000-2010 година, в която бяха включени 92 заглавия и 12 заглавия методични материали „В помощ на краеведската дейност”, които изпратихме на всички членове на дружеството в помощ на тяхната работа.

Първата изява на дружеството беше на 21 април 2010 година, когато  проведохме Първото самостоятелно  четене. В него със свои проучвания се представиха 14 краеведи – ст. н. с. д-р Йорданка Манкова, Недка Димитрова, Ивайло Никодимов, Калина Тодорова, Полина Якимова, Весела Пелова, д-р Христина Маринска, Светлина Берова, д-р Анета Дилова, Румяна Цветкова, Ваня Желязкова, Георги Павлов, Ивана Захариева и Борислав Тошев. Във вестник „Зов нюз” със съдействието на редакторката Мария Василева бяха отпечатани резюмета на материалите и представени техните автори. Публикувана бе и рецензията на Весела Пелова за книгата на Йордан Василев „Видинский митрополит Неофит”. Предвиждаме  през 2011 г. да издадем сборник с краеведските проучвания от четенето, но желанието е едно, а възможностите съвсем друго – ще търсим спонсори с отношение към краезнанието.

         Първото самостоятелно издание на дружеството е приложението “Празничен благослов” в 4 страници, съставено изцяло от Калина Тодорова и Весела Пелова. Това приложение излиза благодарение на в. “Враца днес”, за което ние благодарим на главния редактор Иво Йорданов и целия му екип. До сега са излезли три –  за Коледните и новогодишните празници (Враца днес, № 100, 23-28 дек. 2009 г.); за Великденските празници (Враца днес, № 22, 26-29 март 2010 г.), за Никулден (Враца днес, № 87, 3-7 дек. 2010 г.) и предстоящото „От Игнажден до Коледа.

Подготвена за печат е и материал за Бистрешкия манастир „Св. Иван Пусти”, съставен от Пламен Иванов, Калина Тодорова и Весела Пелова със снимки на Боян Пищиков. Надяваме се, че в най-скоро време ще намерим средства за отпечатването й.

На 20 май т. г. Калина Тодорова участва в XXI-те краеведски четения в Монтана, където представи краеведското си проучване “Пазители на храма” за каменно-пластичната украса на храма в с. Живовци. Същият материал беше публикуван в сп. “Будител”, кн. 2 /2010 г.

Калина  Тодорова, Весела Пелова, Анета Дилова и Ивана Захариева участваха в творческия проект „Сладкодумците” – среща на три поколения разказвачи от Врачанския край, съвместна инициатива на клуб „Краезнание” към Регионална библиотека, СОУ „Никола Войводов” и Регионално краеведско дружество. В рамките на Националната библиотечна седмица (17-24 май) в отдел „Краезнание” беше проведено „наддумване по стара българска традиция с предания и митове от родния ни край” от три поколения народни разказвачи.

На 30 ноември 2010 година в Регионална библиотека „Христо Ботев” се проведе Седмата краеведска конференция „Миналото на родния край – послание към бъдещето” на тема „Личности, допринесли за развитието на Враца и Врачанския край”. По реда на представянето в нея взеха участие с разработени теми 9 от членовете на краеведското дружество: Татяна Анчева и инж. Надежда Златанова – „Врачанските пионери в текстилната индустрия”; Весела Пелова – „Приносът на митрополит Константин и на кметът Иван Симеонов за изграждане на авторитет и доверие към институциите във Враца”; Ивайло Никодимов – „Генерал-щабен полковник Таслаков – славният командир на 35-ти пехотен врачански полк”; Мирослав Гетов – „Йордан Кръстев”; Цветана Евгениева – „Иван Йончев – музикалната емблема на Враца”; Полина Якимова – „Емилия Александрова и 15 години Ученически литературен конкурс „Емилия Александрова”; Светлина Берова – „Гюка Радков: За един достоен банатски българин”; Д-р Анета Дилова – „С мерака на старите майстори – Петър Печовски”; Ивана Захариева – „Разсилният от общината – Иван Сирака от с. Зверино”, Калина Тодорова – „Легендите за св. Иван Рилски и Бистрешкия манастир „Св. Иван Пусти” и Блага Атанасова „Един достойно извървян път: Стойо Димитров Пенев – Почетният гражданин на Бяла Слатина”.

 Искам да изкажа благодарност от името на Управителния съвет на дружеството на Регионална библиотека, електронните медии VISIT VRATZA и Враца плюс, в-к „Враца днес”, „Шанс нюз”, „Зов нюз”, „Зов за истина” и „Слово плюс” (Монтана).

В Регионална библиотека се намира седалището на краеведското ни дружество. Там проведохме и първото краеведското четене. В сайта на библиотеката има уебстраница Регионално краеведско дружество, в която се отразяват не само съвместните ни дейности, но и наши самостоятелни изяви.

         Информация за дружеството ни има във „VISIT VRATZA” в  “Бизнесуказател” (Организации) и информационната агенция Враца плюс  (“Краезнание”). 
    Със задоволство трябва да отбележим, че през 2010 година излязоха от печат пет книги на наши членове. Три от тях са на Ивайло Никодимов – “С навуща на краката : Родът на навущанете от село Габаре, Белослатинско”, “Записки на Вълко Петков от село Долна Кремена, Врачанско за превземането на Одринската крепост 1913 година” и “Под ореше столовато : 26 автентични песни от село Габаре, Белослатинско” и две на Огнян Пищиков “Речнико на Баце  : Пътешествие в забавното и подсъзнателното : Езиков пътеводител до Враца и обратно и “Бисерите на Баце: Велики мисли и любими изрази на Баце, без които езикът на Баце не съществува”.

                                                               Блага Атанасова  

Уебсайт в alle.bg