Добре дошли в уеб сайта на Регионално краеведско дружество - Враца

Новини

Миналото на родния край - послание към бъдещето 2018

СЕЛО БАНИЦА - СТАРИТЕ РОДОВЕ

Новини

Мно­го труд­но мо­гат да се ус­та­но­вят ба­ниш­ки­те ро­до­ве от по-ста­ро вре­ме. Се­ло­то на ня­кол­ко пъ­ти е за­ли­ча­ва­но и опо­жа­ря­ва­но, на­се­ле­ни­е­то го е напускало и се е заселвало на раз­лич­ни мес­та - в Крешка, Цера и под Милин камък. Въз­мож­но е при­чи­ни­те да са би­ли свър­за­ни с ос­ман­ско­то на­шес­твие, с не­ус­пеш­ни­те вой­ни на Ос­ман­ска­та им­пе­рия, с раз­ми­ри­ци­те в на­шия край и на­па­де­ни­я­та на кър­джа­ли­и­те, със смър­то­нос­ни бо­лес­ти и други бедствия.

Още в пър­ви­те де­се­ти­ле­тия на ос­ман­ско­то вла­ди­чес­тво тук са за­се­ле­ни вой­ну­ци от пла­нин­ски­те ра­йо­ни. Фа­ми­ли­и­те, спо­ме­на­ти от пър­ви­те кра­е­ве­ди на Ба­ни­ца - Кръс­тьо Рал­чев и То­дор Бе­нин­ски и от ар­хе­о­ло­га Бог­дан Ни­ко­лов (ин­фор­ми­ран за тях от дя­до Дил­ко Хрис­тов) са под­ре­де­ни по аз­бу­чен ред. При раз­рас­тва­не­то си ня­кои от тях при­е­мат дру­го име. То­ва е от­бе­ля­за­но за те­зи, за ко­и­то има­ме све­де­ние.

Запазен е стиловият изказ на информаторите. Имената в родовете не са подредени последователно по възраст, а както са посочвани от тях.

Основен принцип е проследяване на наследниците в родовете по бащина линия. По майчина линия са отбелязвани някои, живеещи в други селища, за които имахме информация. Когато и двамата родители са от селото ни, по майчина линия са написани имената само на децата им, а за следващите поколения даваме препратка към бащиния им род. Фа­ми­ли­и­те са прос­ле­де­ни от око­ло сре­да­та на ХIХ и це­лия ХХ век.

Най-го­ля­ма зас­лу­га за по­ла­га­не ос­но­ви­те на то­ва из­след­ва­не има Ва­сил То­шев Хрис­тов (Ви­чан), кой­то зна­е­ше не са­мо всич­ки фа­ми­лии, но и род­стве­ни­те връз­ки меж­ду тях, име­на­та на ос­но­ва­те­ли­те им и на тех­ни­те наследници. Благодаря на всички, които се отзоваваха и с готовност ми даваха сведения за своите предшественици и наследници. 

„Духовата музика – ХХ век – емблемата на Северозападна България”

Новини

ПОКАНА ЗА ИЗЛОЖБА

Новини

"От Искър до Огоста" - изложба в Деня на краеведа, посветена на 90 г. от рождението на Богдан Николов и 100 г. от рождението на Иван Митев - 27 септември 2016, от 11.00 часа в Регионална библиотека Враца


ПО СЛЕДИТЕ НА ОТМИНАЛОТО ВРЕМЕ

Новини



Наскоро излезе от печат книгата "История на село Мраморен" от Сийка Танкова, плод на няколко годишен упорит изследователски труд. Краеведческите изследвания служат като основа за националната историческа наука, като й предоставят градивен материал. Те могат да изиграят тази роля само, ако са написани добре. Такава е именно и предложената ни книга. В нея авторката проследява най- важните събития от миналото на Мраморен от неговото основаване до наши дни. Значително внимание е отделено на османския период. В следващите раздели са разгледани обстойно основните направления в развитието на селото- административно управление и политически живот, икономическо развитие, строителство и благоустрояване, социална сфера, просвета и културна дейност, църковно дело. Представена е подробна демографска картина, както и по- известните фамилии и родословия. Книгата е богато илюстрирана със снимков материал. Обърнато е подобаващо внимание на обществената дейност на най- влиятелните личности в селото- кметове, стопански ръководители, културни деятели. Историческата действителност, сполучливо разгледана в контекста на историята на региона, е отразена обективно в книгата. Написана с висок професионален и творчески усет и с голяма любов към родното място, книгата "История на село Мраморен" несъмнено представлява значителен принос в историографията на Северозападна България.

Иван Георгиев- град Лом

ЕДИН СКРОМЕН ОПИТ ДА НАПИШЕМ СВОЯТА СТРАНИЦА ОТ ИСТОРИЯТА

Новини

(Кръстев, Емил, „Дърманци. Исторически очерк”, Враца, 2015 г.)

Излезе от печат краеведското изследване „Дърманци. Исторически очерк”. Негов автор е доц. д-р Емил Кръстев, дългогодишен преподавател вЮЗУ „Неофит Рилски” - Благоевград, известен с проучванията си в областта на методиката на обучението по литература, чийто родови корени са от село Дърманци, община Мездра.

„За всяко поколение връщането назад към миналото е един неотменен и наложителен процес - пише в предговора на книгата Емил Кръстев. Връщането е равносметка, без която не можем и същевременно необходимостта да продължим напред. Именно по този начин в човешката история всяко поколение затваря една страница и отваря другата - собствената.”

Очеркът проследява най-значимите събития в историята на Дърманци от възникването на селището в древността до наши дни. Съдържанието на книгата е структурирано в 7 раздела: Възникване, население и родове; Бит и поминък. Стопанска дейност; Обществено-политически живот от Освобождението от турско робство до днес; Просветно дело и културен живот; Празници и обичаи; Спортна дейност. Лов и риболов и Дърманските родове.

В историческия очерк са включени проучването на Мирослав Гетов „За родовите корени на художника Димитър Македонски” и очерковата скица на Кирил Радовенски „Макето и Шонев”, както и сведения за най-старите дърмански родове - Мишовци, Толумбовци, Гърковци, Шийкьовци, Умеровци, Китинци, Бродилците, Мильовци, Буковци, Диловци и Велчовци.

Любопитство буди разказът на Кръстю Еленков „Няма от какво да се сра-муваме…” за историята на неговата фамилия, както и автентичните разкази в диалектна форма на жители на Дърманци за честването на някои тра-диционни празници като Йордановден, Местни заговезни, Гергьовден, Василовден и Великден. Сред достойнствата на очерка е и богатият илюстративен материал.

„Един скромен опит да напишем своята страница от историята на селото се прави в настоящия очерк- споделя в заключение авторът. Остава очакване-то, че другите след нас ще я допишат. Такава е крехката ни надежда, с коя-то ви поднасяме написаното”.

Мирослав Гетов

Нешка Туртанска (22 май 1929 г. - 30 декември 2015 г.)

Новини

„ …Тъжни и весели мелодии и шарени черги.

Звън на хлопатари и меденяци, на чанове, дошли от Беломорието и Ирин-Пирин планина.

Разказвачи на стари предания и приказки за орлите, които изнасят човек от Долната земя на Горната.

Вити краваи и тежки сватби.

Хайдути, поробители и жетварки, и три синджира роби.

Черкези и татари, кърджалии и моми, по-хубави от слънцето, които се женят за Змей Горянин.

Бели платна от бели българки белени на Вардар за китни дари.

Невести, тръгнали за лековити билки, и звезди, които падат, че е умрял човек.

Най-малките братя и смели юнаци, преминали девет планини и девет царства, за да намерят правдата.

Балканът и горите, и лисатат на дърветата, и тревата на полетата, и водата на кладенците, които плачат за Индже войвода…

Няма такава книга, която може да побере народното творчество. То самото е една книга – най-великата, най-разбираемата и добра. Ненаписаната книга на българите.”

Из „Звезданки” – Нешка Туртанска

Дигиталната библиотека на РБ "Хр. Ботев" - Враца

Новини

В Дигиталната библиотека можете да намерите тази част от библиотечния фонд, която е налична и достъпна в електронен формат.

Колекция „Фотографии“ Черно-бели и цветни фотографии, лице и гръб от различни периоди на ХХ век, с теми: „Враца и Врачански край”, „Бит и традиции”, „Празници и обичаи”, „Традиционно облекло”, „Читалища и читалищен живот”, „Училища”, „Църкви и манастири”, „Природни забележителности” и др.

Колекция „Пощенски картички“ Съдържа пощенски картички, дипляни и брошури на различни езици – лице и гръб, с теми: „Стара Враца”, „Площад „Хр. Ботев”, „Природни и културно-исторически забележителности”, „Великденски картички”, „Коледни и новогодишни картички”, „Врачански балкан” и „Свети места – църкви и манастири”. 

Колекция „Автентичен фолклор – аудио и видеозаписи“ - Прехвърлени и обработени от аналогови звуконосители (магнетофонни ролки, аудио-касети) в цифров вид народни песни, легенди и предания, разкази с краеведски характер, приказки и обичаи – празничен народен календар, традиционни занаяти и трудова дейност, детски игри и наричания, народна метеорология и медицина

Колекция „Наследство – книги и сборници“ Книги от поредиците издания на Регионална библиотека „Христо Ботев” „Роден край” и „Наследство”; Алманаси и сборници с краеведски характер, юбилейни издания. В тази колекция са включени материалите (текстове и презентации) от проведените 10 регионални краеведски конференции „Миналото на родния край – послание към бъдещето”

Колекция „Христо Ботев“ Книги, сборници, юбилейни листове и други документи (афиши, програми, покани и др.), свързани с традицията на Ботевите чествания, похода „Козлодуй-Околчица” и др. Тематичната колекция включва и редки местни издания, посветени на Христо Ботев и Ботевите четници; Ботевите места от Козлодуй до Врачанския балкан.

 

КРАЕВЕДСКА КОНФЕРЕНЦИЯ

Новини

Шести четения на Регионално краеведско дружество - Враца

Скъпи колеги,
Ръководството на Регионално краеведско дружество - Враца организира Шести самостоятелни четения на дружеството, които ще се състоят на 22 април 2014 г. от 10.00 часа в Общата читална на Регионална библиотека "Хр. Ботев" - Враца. Желаещите да се включат моля да попадат своите заявки на Блага Атанасова - председател на дружеството или на зам. председателите - Весела Пелова и Калина Тодорова. Очакваме ви!
Новини
Девета книга от поредицата издания на Регинолно краеведско дружество - Враца

Национална конференция "Слово, книги, библиотека"

Уважаеми колеги,

На 4-5 ноември 2014 година ще се проведе

Национална конференция "Слово, книги, библиотека",

посветена на

60-годишнината на Регионална библиотека „Христо Ботев“

 

Предвиждаме в първия ден сесиите да са посветени на теми, свързани с облика на библиотеките в началото на ХХI век (теории и практики за актуалното състояние на библиотеките в България). Сесиите през втория ден посвещаваме на историята на Регионална библиотека и приноса й за развитието на библиотечното дело в област Враца.

Каним ви да вземете участие със свой авторски материал, базиран на лични проучвания и обобщения, свързани с темата. Срок за подаване на материалите и заявка за участие в конференцията  - до 10 октомври 2014 г. отдел „Краезнание” на Регионална библиотека. Координатор на конференцията – Калина Тодорова – kraeznanievr@abv.bg, 0878 757339.

Пети самостоятелни четения

Знаете ли, че популярният „Аспарухов вал” всъщност не е Аспарухов, а Омуртагов, че Оряхово е издигнато във важно пристанище, вдовиците  -  в бройката на мъжете-данъкоплатци, Криводол – в център на кааза в Османската империя, а днешната ни данъчна система все още приключва през март, като турската?

 

          Тези и още много други загадки от миналото на врачанския регион разнищиха в своите проучвания членовете на краеведското дружество – Враца на своите Пети поред самостоятелни четения.

Изобщо не беше изненада, че след по-вече от цял век проучване, фамилията Хаджитошини все още предлага нови данни за връзката между врачанските родове, благодарение наследниците на фамилията, които предоставят семейния си архив за проучване на Ивайло Никодимов. Установи се, че са запазени и разширени богатите традиции на ловното движение в Мездренския край, благодарение на Мирослав Гетова; че туристическо д-во „Веслец” е истинският двигател и спасител  на националния поход „Козлодуй – Околчица” – както при неговото зараждане, така и при отпадането на задължителните „масовки” през 90-те години на 20 век, благодарение на проучването на Бойка Лозанска .

          Родното село – като неизчерпаем извор на вдъхновение, спомени, традиции и непреходни ценности за живота на всеки човек за пореден път представиха чрез своите разработки Ивана Захариева – с. Зверино, Анета Дилов – от с. Баница и Валентина Панова – от с. Голямо Пещене.

 

За трета поредна година след създаването на д-во „Млад краевед”, младите любители на загадките от миналото участваха със своите самостоятелни презентации, по архивните фондове на дарителите на Държавен архив Враца. Това са Дарена Дилчовска, Десислава Славчева, мила Ганецовска и Ванеса Пенова. Те споделиха на равно с дългогодишните изследователи и своите съученици от историческата паралелка в СОУ „Хр. Ботев” постигнатите резултати от своите търсения през изминалата година. Тон за краеведската конференция даде Блага Атанасова – председател, която с разработката си за работата с децата в Регионалната библиотека напомни за темата на юбилейната 10-та конференция.

В заключение изследователите на родния край не пропуснаха да си припомнят, че историята е и непресъхващ извор на забавление с грешките, поуките и бисерите от миналото – благодарение фейлетоните на Радослав Тричков в уникалния врачански радиовестник „Стършел”.

По този начин с добро настроение и нови идеи, членовете на краеведското дружество набелязаха нови теми и загадки от богатото историческо минало на своите селища като обект на бъдещи проучвания. Те направиха и нови планове за гостуване на краеведското дружество в Мездра на 16 май и в първата нощ на музеите в Оряхово, където бяха поканени от Евгения Найденова и Деница Петрова – редовни участнички в четенията.

Весела Пелова

Изложба - Васил Харизанов

Новини

Държавен архив – Враца

Регионална библиотека „Хр. Ботев”

 

„Живота си съм посветил на родния край”

Васил Харизанов

(1928 – 2011)

 

Фото-документална изложба – 10 октомври, 12 часа – Държавен архив - Враца

КРАЕВЕДСКА КОНФЕРЕНЦИЯ

Уважаеми колеги,

На 28-29 ноември 2013 година ще се проведе Десетата юбилейна регионална краеведска конференция „Миналото на родния край - послание към бъдещето” с тема за тази година „Наследство”, организирана от РИО на МОН – Враца и Регионална библиотека „Христо Ботев”.

Каним ви да вземете участие в нея със свой авторски материал, базиран на лични проучвания и обобщения, свързани с темата. Срок за подаване на материалите и заявка за участие в конференцията  - до 15 ноември 2013 г. отдел „Краезнание” на Регионална библиотека. Координатор на конференцията – Калина Тодорова – kraeznanievr@abv.bg, 0878 757339.

 

В годините Регионалните краеведски конференции на библиотека „Христо Ботев” – гр. Враца се утвърдиха и прераснаха в един от най-значимите форуми за изява на радетелите на българската духовност в Северозападна България. Представените изследвания и издирените материали поставят началото на уникални колекции с автентични фотоси, теренни записи и разработки по краезнание и родознание, съхранени в отделите „Краезнание” и „Изкуство” на РБ „Хр. Ботев”. Издадени са три богато илюстрирани сборника от поредицата „Наследство”: „Освобождението”, „Свети места – църквите и манастирите във Врачанския край” и „Златни ръце – Народните занаяти във Врачанския край”. Предизвиканите широки обществени дискусии по неотложни проблеми, свързани със запазването на конкретни емблематични за региона културни паметници ни дават основание да смятаме, че това е и наша инициатива, допринесла значително за възпитаването на отношение към знаковото минало и гражданска активност от страна на местната общност.

Трети майски краеведски четения в Мездра

 

За трета поредна година Краеведското дружество при градското читалище „Просвета - 1925” организира Майски краеведски четения в Мездра. На конференцията бяха представени 14 проучвания за миналото и настоящето на родния край, дело на автори от различни поколения. Възрастовият диапазон на участниците варираше между 12 и 82 години.

 

В първата сесия бяха изнесени разработките „Преминаването на полк. Пьотър Паренсов през с. Игнатица по време на Руско-турската война 1877 - 1878 г.” на Цветко Стеев, „Искрата се разгаря в пламък - страници от историята на Въздържателното дружество при НЧ „Наука” - с. Кален” на Петър Кръстев, „Нашата махала „Слого” в с. Зверино” на Ивана Захариева, „Моите спомени за 9.IX.1944 г.” на Иван Минев, „Каменоделието - традиционен поминък за с. Върбешница”на Костадина Митова (НЧ „Пробуда - 1928” - Върбешница ) и „Век и половина народни занаяти в с. Кален” на д-р ф. н. Христина Маринска, а във втората - „Изкуствоведски и информационни аспекти на колекцията-дарение „Фунев” към Градска художествена галерия - Мездра” на Светла Дамяновска, „Оброчните места в землището на с. Царевец” на Лиляна Лещарска (НЧ „Просвета - 1928” - Царевец), „Топоними в землището на с. Моравица” на Янка Николова (НЧ „Светлина - 1926” - Моравица), „Лазаруване и кумичене в с. Лик” на Мариана Димитрова (НЧ „Наука - 1919” - Лик), „За началото на Празниците на културата „Мездра - май” през 1974 г.” на Иван Братинов и „Местните вестници, издавани в Мездра” на Мирослав Гетов.

 

Интерес предизвикаха мултимедийните презентации на ученици от ОУ „Христо Ботев”: ”Топонимия, антропонимия и местни говори” на шестокласниците от СИП „Краезнание” с ръководител Марияна Йорданова и „Проучване на женска народна носия от Северняшкия край” на седмокласниците от СИП „Приятели на историята” с ръководител Светла Кръстева. Акцент в четенията бе кулинарната изложба „От рецептите на баба”, подредена от Клуб „Българска национална кухня” при ПГ „Алеко Константинов” с ръководител инж. Христинка Минова.

 

Участниците във форума получиха грамоти, сборника „Научна сесия: 100 години образование в гр. Мездра” и художествено-документалния филм за крепостта „Калето” „Каменното съкровище от Мездра”.

Мирослав Гетов

"Баница - село с богата истори" на д-р Анета Дилова

Новини

Четвърти самостоятелни четения на Регионално краеведско дружество – гр. Враца

За четвърта поредна година в рамките на националния Маратон на четеното, Регионално краеведско дружество – Враца проведе своите Самостоятелни четения на 19 април 2013 г. Домакин и съорганизатор на проявата по традиция беше Регионална библиотека „Христо Ботев”.

Краеведите се събраха на своята годишна среща не само с подготвени доклади и презентации на широка тематика, но и в още по-разширен географски обхват – от Мездра и Враца, Бяла Слатина и Оряхово до Лом.
Освен редовните представители на краеведските дружества в Бяла Слатина – Василка Цачева, Мездра – Мирослав Гетов за пръв път се включи и Иван Георгиев – председател на краеведското дружество в Лом.

Тематичният обхват на изследванията се обогати с османо-турските документи за селища от региона, представени за пръв път от нашия гост от Лом. Бяха проследени няколко поселищни проучвания - за Оряхово - от Деница Петрова, представител на музея в града, за Бяла Слатина - от Василка Цачева, за Мездра - от Мирослав Гетов, за Криводол - от Иван Георгиев.
Родови проучвания четоха Боян Пищиков – разработка на Огнян Пищиков - за една снимка от семейния архив и Галя Василева от Враца, за своя род от с. Мраморен.
На вечната тема за Ботев и Ботевата чета беше посветено изследването на Анета Дилова.
Ивана Захариева посвети проучването си на забележителната 100-годишнина на жп линията Мездра – Лом.
Към историята на институциите принос представлява изследването на Бойка Лозанска за Дома на учителя във Враца. Отделни тематични акценти поставиха изследванията на Ивайло Никодимов за „сърчасването” при домашните животни, тълкуванието на сънищата според „народния съновник” от Калина Тодорова и първата танцова трупа „Българска китка” на Весела Пелова.
Бяха представени и шестте нови книги, излезли през изминалата година с автори – членове на дружеството.

Дружество „Млад краевед” с ръководител Мая Антова се представи равностойно с три презентации на млади изследователи, по документи от Държавен архив за врачанските хумористични вестници „Веселяк” и „Музовир” и архива на театрална група „Темп” по случай нейната 30 годишнина.

Четенето премина в свободна, творческа атмосфера, с обмяната на мнения и коментари по представените теми и проучвания от полза за всички участници и подходящо настроение за нови срещи и проекти.

Весела Пелова

Доц. д-р Йорданка Манкова представи фолклористичния сборник "ИМАНЬЕ БЕЗ ДОВЪРШУВАНЬЕ"

Новини

Краеведското дружество в Мездра стана на четвърт век

25 години от своето създаване чества Краеведското дружество при НЧ „Просвета 1925” - гр. Мездра. То е първото по рода си във Врачанска област: основано е на 15 март 1988 г. от 13 учители по история, читалищни дейци и общественици с изявени интереси към миналото на родния край, като за председател е избран Димитър Воденичаров - зам.-председател на тогавашния Общински съвет за духовно развитие. Сред неговите учредители са покойните историци и краеведи проф. Михаил Мичев, Христо Гълъбов, Георги Тодоров, Николай Санков, Анчо Анчев, Димитър Ангелов, Киро Киров, Ваньо Ивановски и др., чиято памет беше почетена на тържеството. Честването уважиха трима от основателите на дружеството - доайените Иван Минев и Владимир Джаферски и председателят на градското читалище Валентин Вълчев, представители на Клуб „Краезнание” и на СИП „Приятели на историята” от ОУ „Христо Ботев”. По-значимите прояви в четвъртвековната история на Краеведското дружество са научните сесии „100 години Община Мездра” (1998) и „100 години образование в гр. Мездра” (2001) с ръководител ст. н. с. Иван Райкински - директор на Регионалния исторически музей - Враца, докладите от които бяха публикувани в самостоятелни сборници, издаването на поселищни истории на повечето от 27-те села в община Мездра (Боденец, Върбешница, Ребърково, Игнатица, Люти брод, Зверино, Брусен, Царевец, Очин дол и др.), отпечатването на проучванията „Строителите на Мездра разказват” (2005) и „Мездра - кратък исторически очерк” (2009), и организирането на Майските краеведски четения (2011, 2012) по време на традиционните празници на културата „Мездра - май”.Мездренските краеведи са редовни участници в Регионалните краеведски конференции „Миналото на родния край - послание към бъдещето”, провеждани от Регионалната библиотека „Христо Ботев” и Регионалния инспекторат по образованието, и в Самостоятелните краеведски четения на Регионалното краеведско дружество - Враца. В рамките на 40-ите юбилейни празници на културата Краевеското дружеството възнамерява да организира на 23 май в Мездра Трети самостоятелни четения.

 Мирослав Гетов   

Новини

Поредното поселищно проучване - "Село Сираково" на Иво Ниновски

Новини

След като по-голямата част от селата във Врачанска област се сдобиха със своя писана история, в края на 2012 година и малкото, но с хилядолетна история селце Сираково най-после получи такава. Преди повече от 20 години се с нея се е захванал докторът по етногеография Иво Ниновски, чийто здрави родови корени са именно от това село.

 

Още за книгата http://kraevedivr.alle.bg/издания/наши-автори/

 

Блага Атаносова - За изданието

http://www.vratzaplus.com/index.php?lang=bg&r=home/t178/t11414

 

 

 

Нова книга на Цветана Евгениева "ОКТЕТ “ВРАЦА”- МУЗИКАЛНАТА ЕМБЛЕМА"

Нова книга на Ивайло Никодимов

Новини

 

 

 

                          Излезе от печат поредната книга на Ивайло Никодимов - краеведското поселищно изследване на село Габаре, Белослатинско. Книгата е шеста в поредицата "От Дунав до Балкана" - издания на Регионалното краеведско дружество - Враца. 

 http://kraevedivr.alle.bg/издания/от-дунав-до-балкана/

 

Краеведска конференция

Уважаеми колеги,

На 28-29 ноември 2012 година ще се проведе Деветата регионална краеведска конференция „Миналото на родния край - послание към бъдещето” с тема за тази година „Слава вам, нетленна слава!: 100 г. от Балканската война 1912-1913 г.”, организирана от РИО на МОН – Враца и Регионална библиотека „Христо Ботев”.

Каним ви да вземете участие в нея със свой авторски материал, базиран на лични проучвания и обобщения, свързани с темата. Срок за подаване на материалите и заявка за участие в конференцията  - до 10 ноември 2012 г. отдел „Краезнание” на Регионална библиотека. Координатор на конференцията – Калина Тодорова – kraeznanievr@abv.bg, 0878 757339.

 

В годините Регионалните краеведски конференции на библиотека „Христо Ботев” – гр. Враца се утвърдиха и прераснаха в един от най-значимите форуми за изява на радетелите на българската духовност в Северозападна България. Представените изследвания и издирените материали поставят началото на уникални колекции с автентични фотоси, теренни записи и разработки по краезнание и родознание, съхранени в отделите „Краезнание” и „Изкуство” на РБ „Хр. Ботев”. Издадени са три богато илюстрирани сборника от поредицата „Наследство”: „Освобождението”, „Свети места – църквите и манастирите във Врачанския край” и „Златни ръце – Народните занаяти във Врачанския край”. Предизвиканите широки обществени дискусии по неотложни проблеми, свързани със запазването на конкретни емблематични за региона културни паметници ни дават основание да смятаме, че това е и наша инициатива, допринесла значително за възпитаването на отношение към знаковото минало и гражданска активност от страна на местната общност.

 

 

Крали Марко, Робинзон и дървените приказки на майстор Огнян

ТРЕТИ САМОСТОЯТЕЛНИ ЧЕТЕНИЯ НА РЕГИОНАЛНО КРАЕВЕДСКО ДРУЖЕСТВО

Новини

На 18 април 2012 г. в рамките на Националния Маратон на четенето в Регионална библиотека „Христо Ботев”  се проведоха поредните четения на краеведите от Врачанска област. Както други години, така и сега, представените 14 проучвания бяха разнообразни по теми и предизвикаха голям интерес сред присъстващите. Две от тях – „Първата искрица” на Светлина Берова и „Васил Бенчов – едно от знаковите имена на Бяла Слатина” са посветени на 120 годишнината от основаването на читалище „Развитие – 1892”, която ще се чества през тази година. Разработката „Първите пет години на Окръжна библиотека „Христо Ботев” – гр. Враца (1954-1958) на Блага Атанасова поставя началото на написване история на библиотеката, която през 2014 г. ще чества своята 60 годишнина. С училищна тематика са „СОУ „Христо Ботев” – Враца: Празници и традиции, пренесени през времето” на Мая Антова, „Засилване на интереса на учениците от изследователската работа в Държавен архив” на Зоя Йончева.  

„Любопитни факти от „Изпитна ведомост” за завършен прогимназиален курс на учениците от трети прогимназиален клас при Соколарската народна прогимназия за учебната 1936/1937 г.” поднесе Румяна Цветкова, която представи и самите първоизточници, с които е работила.С историческа тематика са представените „Някои нови данни за Оряховския революционен комитет” на Деница Петрова и „Нови данни за дейността на македонските преселници – зографи във Врачанската епархия след Освобождението” на Весела Пелова”. С родоведска тематика са „Родословието на фамилията архитекти Николови (Стаматови)” на Ваня Желязкова и „Милевият род от Кюстендил през Желево, Торонто и обратно” на Бойка Лозанска. Интересни като теми бяха и „Благовестници: вярвания и наричания, свързани с прелетните птици от Врачанско и Пловдивско” на Калина Тодорова”, „Почетните граждани на Мездра” на Мирослав Гетов”, „Циганите в с. Баница” на д-р Анета Дилова и „Ръкописна книга на Врачанската книжовна школа от 1644 г.” на Кирил Андровски.  В своето представяне „За изселването от Зверино през 1946 г.”  Ивана Захариева представи две карти за пътя на изселниците и установяването им в Добруджа и стари снимки на хора от нейния род, които също са сред тях.

Поднесени много емоционално от участниците и с определен принос към краезнанието във Врачанския край, направените краеведски разработки ще бъдат включени в общ сборник от Вторите и Третите самостоятелни четения, който предстои да излезе през 2013 г.

Блага Атанасова           

 

Добре дошли във Враца

Новини

„Добре дошли във Враца” е мотото на първоаприлската изложба, която подреди карикатуристът Ивайло Никодимов във фоайето на Регионална библиотека „Христо Ботев”. Тридесет карикатури, рисувани в периода 2004 – 2009 г. и публикувани във в. „Конкурент”, обединени от темата „Враца” ще са двигател за доброто настроение на врачани и гости на града в дните от 29 март до Великден. Поводът е символичната „раздяла” на автора със своята богата колекция от карикатури, която вече се поделя между двете институции - пазителки на книжовно-документалната наследство на Врачанския край – Регионална библиотека и Държавен архив.

Откриване – 29 март от 16.00 часа – Регионална библиотека

„Добре дошли!” – с усмивка!

 

Своеобразно продължение и допълнение е показаният личен архив на Ивайло Никодимов и в. „Веселяк” в успоредна изложба на Държавен архив, която ще бъде открита на следващия ден. Въобще – ще се оглеждаме в правдивото огледало на карикатуриста, ще си търсим и откриваме кривиците – не чуждите – своите и ще посрещнем празниците заедно и по-добри! Може би! Безплатната рецептата за „жива вода” е от доктор Никодимов!

 

Im Memoriam

Новини

 

 

На 7 март 2012 г. ни напусна обичаният учител и всеотдаен краевед на Северозапада Кънчо Кънчев. Роден на 17 юни 1935 г. в с. Царевец, Врачанско. Той ще бъде помнен от своите многобройни възпитаници в гр. Монтана с краеведските маршрути и проучвателни експедиции по пътя на героите от национално-освободителните борби, а от своите колеги краеведи с интересните теренни проучвания както в родното Царевец, така и в редица монтански селища. Част от богатия си архив през 2009 г. дарява на отдел „Краезнание” - Регионална библиотека „Христо Ботев”.

Нова книга от поредицата "ЧЕРГАТА НА БАЦЕ"

Новини

ЗА ЕЗИКА НА СЕВЕРОЗАПАДА

 

          Благ и звучен е езикът на Северозапада. От Лютидол до Кула, че и оттатък се лее една многообразна реч, която няма граници и правила, защото говорът тук е неизменен, но езикът се променя всеки ден и всеки час. Езикът непрекъснато се развива и вече едно с едно не си приличат селищата в езиково отношение, още повече защото във всяко от тях има поне един зевзек, който си е останал в първи клас(от преди петдесет години), ръси глупости без да спира и така ги нарежда, че останалите само се чудят на акъла му. Затова тук в Северозапада всяко село, само за себе си, може да си направи и издаде речник.

          Все някога ще дойде и такъв ден, когато десетките познавачи и почитатели на този език ще се съберат и ще направят един истински речник на необятната езикова територия, наречена български Северозапад, защото сега и сто речници да издадем – един с един няма да си приличат. Далече сме от мисълта да направим единен речник на някакъв северозападен диалект, защото такъв диалект няма, но сме длъжни заради паметта на десетките поколения преди нас да запишем и предадем на следващите след нас, неповторимостта и чара на едно от малкото неща, които са безспорна запазена марка на областта и нейна мярка за идентичност.

          Няма друго такова място като българския Северозапад. Това са Раят и Адът на Земята в едно и този език е израз на цялата му същност.

 

ЗА БАЦЕ И РЕЧНИКО МУ

 

          Първо се появи „Речнико на Баце” и скептиците рекоха: Е, нема такъв език и такъв речник! После се появиха и „Бисерите на Баце”, за които категорично пък заявиха: Е, нема такъв Баце!

Първоначалната идея надхвърли намеренията ни и сега вече по целия свят се знае, че има и език, и речник и най-вече Баце. И как да няма като на запад от Искъра всеки е Баце до доказване на противното. Баце по обективни причини даже надскочи националните граници и вече е гражданин на света, какъвто винаги му се е искало да бъде. Едно обаче е сигурно: и на северния полюс да иде, Баце си е Баце и нема отръванье от него, а езикът му е „вирусоподобен” и „заразителен”. От него също нема отръванье!

           Издаването на „Речнико на Баце” беше само една лека закачка с езика на Северозапада и имаше за цел да внесе малко забавление в иначе трудното ни северозападно ежедневие. Реакцията на тези, които познават и употребяват местния говор беше повече от очаквана – като на краставичара, комуто продаваш краставици. За истинските почитатели на този неповторим език малкото джобно издание стана въпрос на национална гордост и те го разнесоха от Канада до Австралия, за да покажат на десетки цивилизовани народи, които говорят на собствения си език с не повече от 800 думи, че в „дивия” български Северозапад само диалектът ни е два пъти по толкова, че и отгоре.

            Мнозина даже го взеха на сериозно и не разбраха, че това е забавно-хумористично издание, което популяризира най-употребяваните странни думи, достатъчни да откроиш човека на Северозапада и в частност Врачанина, сред стотици други хора – дето се вика: да  забележиш Баце!

 

ЗА ЕЗИКА НА БАЦЕ

             Известно е, че езикът на Баце е език на предизвикателствата, а трите основни принципи на Баце в сферата на езикознанието са:

Я, Баце, го знам по друг начин.

Ти, шъ каеш!

Не знам кък е, ама не е и така!

             Тук е мястото да кажем, че ние тако го знаем, така сме го написали. Затова новото издание няма претенциите да е изчерпателно и да отговаря на изискванията на всички, но все пак благодарим на стотиците редактори, които ни напътстваха. Това не е правописен, а правоговорен речник, за който не важат никакви филологически правила. И въпреки всичко правила има: а-то не е а, а най-вероятно ъ и обратно, о-то не е о, а най често е у и обратно, а х-то изобщо не съществува. Заради наличието в този неголям район едновременно на а-говор и ъ-говор, много от думите са дадени във всички възможни форми на произношение, защото това и солта, и пипера на езика ни. Ударението е най-често там, където не го очакваш и ако не можеш да му хванеш логиката, то това е съвсем нормално, защото в него се крие втората тайна на местния говор. Най-трудно за обяснение е невероятният и особен смисъл, който се влага, в на пръв поглед, нормални думи от българския език(за чуждиците това не прави впечатление) или заради непознаването му, или обратното, заради познаване на съхранения само тук, изначален смисъл. Това предизвиква усещането, че не се разбира този език, но трябва да е ясно, че ако всички знаеха истинския смисъл нямаше да се налага да издаваме речници.

 

ИМА ТАКЪВ ЕЗИК!

 

             И изобщо Речнико и Бисерите на Баце показаха другото лице на Северозапада, каквото и да означава това. Интересът към тях и изчерпването на изданията предопределиха създаването на един по-точен и обемен речник на местния език, който максимално да разкрие същността му като не се пропуска онази тънка нишка на смешното и забавното, вплетена като вътък в „Чергата на Баце”. Дължим го на децата си, на себе си и най-вече на бабите на шейсетте години, които ни отгледаха, докато бащите и майките ни строяха Родината. Тогава този език беше все още жив и предизвикваше не по-малко смях и размисъл от сега, извън Враца и Северозапада.

           Наложи се да се издирят и обработят стари, архаични и забравени думи от района, които по недвусмислен начин да разкрият дълбоките му корени чак до тракийската същност на езика ни. Не е пресилено да се каже, че в неподправения език на Северозапада е скрит универсалният код на самия български език, създаден преди хилядолетия. Тук продължава да се говори един изначален език по същите причини, поради които този район е най-бедният и най-изостаналият в цяла днешна България – никой и нищо не се променя и не иска да се променя.

Те това е положението, баце!                                                            Огнян Пищиков

Вълшебните думички - 90 г. от рождението на автора на „Тихо се сипе първият сняг…” Цветан Ангелов

Новини

Едва ли може да дойде по родните поля дългоочакваната бяла зима и превърне в снежна приказка света на българското дете без заветните вълшебни думички: „Тихо се сипе първия сняг…”

…Тихо се сипе първия сняг
галено щипе бузките пак,
где е на двора стария пън,
Снежко затрупа всичко навън.

Шаро тревожно тръска глава
"как е възможно, що е това?"…

Така малки и „пораснали деца” „викат” празничните зимни дни с песничката за Шаро и първия сняг повече от половин век. А сладкодумният магьосник, завещал ни я с любов е роденият във Враца поет Цветан Ангелов. Гордеят се с него наследниците му, спомнят си за срещи и гостувания събратята по перо в града под Околчица. За него, за трудния житейски и творчески път разказват родствениците му днес и припомнят на младите, че поетът наистина „идва” като вълшебник при нас с незабравимите си стихове.

Бъдещият обичан детски писател имал нерадостно детство. Роден на 28 януари 1922 г. в малката и бедна къщица на баба Цена във Враца. От малък остава сирак – със смъртта на милата му майчица от малкия Цветан си отива и ласкавия свят на нашепваните вечер приказки, и безгрижното детство. От нея и от вуйчото му остава в наследство истинското съкровище –  стар сандък с детски книжки – „Дивите лебеди” на Андерсен, приказките на Шехерезада от „Хиляда и една нощ” и още много незабравими герои. Поел на плещите си непосилното бреме – само осем годишно момче да победи лишения и несгоди, той е обичан от всички в махалата и всеки се опитва да му помогне. Малкият Цветан е пастирче на чужди крави, копае, продава момини сълзи в аптеките, събира и продава лековити билки, разнася локумчета  на гости, дошли във Враца за Второюнските тържества. Бъдещият поет работи и учи и така успява да завърши основно училище, прогимназия и гимназия във Враца през 1924 г. Първите му стихове са публикувани във врачанският вестник „Национален подем”.

Премеждията  продължават да го съпътстват и по време на войнишката му служба – най-напред в 35 пехотен полк, а после в школата за запасни офицери. Отказва да участва в разстрела на Вапцаров, понася жесток тормоз, разболява се. След като е лекуван в различни военни болници е уволнен. През 1943 г. Цветан Ангелов става учител в с. Ерден, Михайловградско, а година по-късно – след 9 септември 1944 г. е студент по славянска филология в София.

През 1946 г. участва в конкурс за работа в Радио София. Писателят Елин Пелин му съобщава радостната новина, че е спечелил конкурса, дава му 200 лева, за да си купи костюм и обувки, с които да се яви на работа. Така отново той работи, учи и пише.

Става редактор във в. Септемврийче”. От 1960 до 1980 г. е главен редактор на сп. „Дружинка”. Написва две книги – „В минути на размисъл” (1964) и „Идва на света човек” (1976), в които изповяда своите чувства и вълнения, размисли за собственото място в живота. Той е изключително плодовит детски автор – „раждат се” изпод перото му повече от 60 книги за деца, между които популярните „Честна дума”, „Смешки от грешки”, „Златотърсачи”, „Цветушка”, „Писана ракла”, „Люлка на радостта”. Издава романа за възрастни „Село в равнината”. Творчеството му вълнува с проникновения поглед към детската душа и мислите, желанията и копнежите на малчуганите, с умението му да общува с невръстните си читатели чрез поезията. И най важното: стремежът да расте като поет не го напуска до края на дните му – така изпълнява завета на Елин Пелин „да стане отличен художник”. Той наистина успява – като че ли всичко, до което се докосне поетът започва да диша, да звучи, да грее, да се налива с животворни сокове, да говори със свой език. Много от книгите му са преведени на немски, руски, румънски и други езици.  Неговите „вдъхновени, весели и умни стихове…”, като определя творбите му майсторът-разказвач Ангел Каралийчев са неподвластни на времето. В издадената през 2002 г. от издателство „Пан” антология с българска класика за деца „Златна книга на българската поезия за деца” негови стихове са включени, редом с тези на сладкодумците П. Р. Славейков, Иван Вазов, Чичо Стоян, Дядо Благо, Елин Пелин, Ран Босилек, Веса Паспалеева, Калина Малина, Атанас Душков и др. Песничката „Шаро и първия сняг” по стихове на Цветан Ангелов и музика на Александър Райчев присъства неизменно във всички дискове с подбрани „незабравими”, „люби”, „вечни” детски песнички, изпълнявана от най-популярните вокални формации.

Цветан Ангелов е един от енциклопедичните поети в българската детска литература. Носител е на литературната награда на Министерството на просветата „Петко Р. Славейков” за 1973 г. Вписан е в Почетния списък на Международния съвет за детска книга за „Цветушка” през 1979 г. По написания от него сценарии – пиесата „Да отвориш прозореца” се играе в Народния театър „Иван Вазов” повече от 100 пъти, винаги пред препълнен салон.

В разговор със снаха си Веса Ангелова през май 1981 г. творецът споделя, че е подготвил още един роман за възрастни. Не успява да го издаде -  разболява се и умира на 29 януари 1982 г. на 60-годишна възраст.

 

…Оттогава той „идва” при нас всяка зима с вълшебните си слова, за да „повикаме” заедно празника на доброто, светлината и надеждата. За да се посипят тихо като бели снежинки спомените и мечтите и да оживее приказката за сетен път!

 

Калина Тодорова – Регионална библиотека „Христо Ботев” - Враца

„За да не се разтворим безследно като капки в дъжда…” - Литературното наследство на Иван Остриков

Новини

Регионална библиотека „Христо Ботев” – Враца е новият дом на публикуваното и ръкописно наследство на Иван Остриков.  Дъщерята на родения във Враца белетрист и драматург Христина Острикова дари на отдел „Краезнание” колекция от ценни негови лични вещи, ръкописи, фотографии и книги с думите: „Баща ми е от тук и тук все още неговото име значи нещо.”

Иван Остриков е роден  на 4 август 1929 г. в гр. Враца. Завършва право в СУ (1952) и икономика във ВИИ (1953). Работи като икономист и адвокат, редактор (1963/71) в сп. "Септември". От 1971 до 1980 е редактор в Българска кинематография - творчески колектив "Средец". Автор на белетристични и драматургични произведения за деца и възрастни - пиеси, родиопиеси, сценарии за телевизионни филми и новели, между които сборниците с разкази "Честност под наем", "Така изгарят диамантите", "Границите на любовта". Негови произведения са превеждани на руски, полски, чешки, унгарски и др. Сценарист на игралните филми "Необходимият грешник" (1971 г., реж. Борислав Шаралиев) и "Този истински мъж" (1975 г., реж. Ал. Обрешков). Пиесите му са поставяни на сцените на Софийски, Пловдивски, Варненски и Врачански драматичен театър, Театър 199.

„За един кратък живот малко неща ни се случват, над малко неща се замисляме и още по-малко чувстваме. Апелирам да повярвате на разказа ми, преди да ви се е случило същото.”  - е мъдрият призив на един от героите му. Кръговратът на времето и неговата безбрежност  - неопределимата  и неразличима „ширина на океана” – „границите на любовта”… От „Честност под наем” до „Продадено небе” авторът ни дарява с един невероятен свят, сътворен от търсещото му перо и изпълнен с откровения, нескрити послания и „скрити тайнствени знаци” – белег за „истинската сладост на живота”.

Мястото на ръкописите и на книгите на един писател е в библиотеката – всеки може да се докосне до тях и отново, и отново докосвани от читателя да им се вдъхва живот. Наследила от баща си копнежа по белия лист и писаното слово, Христина Острикова сътрудничи на редица литературни периодични издания, автор е на два сборника с разкази. Може би затова сред мотивите й да дари семейните реликви на библиотеката във Враца са и желанието за личен принос към опазване и предаване на родното, истинското, неповторимото „бащино огнище” чрез образи на личности, история, бит, традиции и вярвания…, художествено слово! „За да не се разтворим безследно като капки в дъжда…” – обобщава поетично тя.

НАШИЯТ ПРИНОС КЪМ КРАЕЗНАНИЕТО

Две години Регионално краеведско дружество - Враца

В момента разглеждате олекотената мобилна версия на уебсайта. Към пълната версия.