Добре дошли в уеб сайта на Регионално краеведско дружество - Враца

ГРАДСКИЯТ ПЛОЩАД – ОТ САХАТ-МЕЙДАНА, ПРЕЗ ЦАР-ОСВОБОДИТЕЛ – ДО БОТЕВ

13 Юли 2011г.
ГРАДСКИЯТ ПЛОЩАД – ОТ САХАТ-МЕЙДАНА, ПРЕЗ ЦАР-ОСВОБОДИТЕЛ – ДО БОТЕВ

Весела Пелова – Държавен архив – Враца

 

 

ГРАДСКИЯТ ПЛОЩАД –

ОТ САХАТ-МЕЙДАНА, ПРЕЗ ЦАР-ОСВОБОДИТЕЛ – ДО БОТЕВ

 

 

     Видът на централния градски площад отразява ярко борбите, възгледите и потребностите на всяка епоха от историята на града; разкрива разбиранията и целите на всяко градско управление и е красноречив съдник на техните дела и свидетел на честата смяна на времената във ветровитото подножие на Вратцата.. 

            Промените в устройството, функциите и наименованието на градският център разкриват историята на Враца. От тук започват промените, нововъведенията, самото развитие на града. Д. Йоцов уточнява разположението му “от стария часовник – на средата на мегдана, към римската кула. От старата кула по направление към прохода” – където живеят по-богатите турци.

 

            “Чаршията”, “сахат-мейданя”, “пазаря”, “площада при шадравана”, “турската“ или “джамийската чаршия” - към тези наименования след Освобождението, се добавя и новото “площ” - белег за временното руско управление. То се среща още в първите общински  протоколи на Враца от 1878 г. относно уреждането на центъра на града. Но въпросът за наименоването му естествено и логично изпреварва по-сложните – за неговото благоустрояване и хигиенизиране. Затова и още на 12 март се прави заседание за “учреждение и наименование нови названия на площите и улиците”  и закономерно и логично, името на Царя Освободител Александър Николаевич се дава на “площта напред сахат мейдана”- сиреч градския мегдан.

            Не след дълго обаче на общината все пак се налага да се занимае и с другия - далеч по-трудния и неприятен за уреждане въпрос – за вида му - защото “площа прави неприятно впечатление с теснотата си  и полуразвалените дюгени наоколо”. С решението от 22 март 1878 г. “ за разширочение на Александровската площ” се открива придобилият вече вековна давност въпрос за благоустройството на централния градски площад на Враца и започва първата от многобройните му реконструкции. Периодично той застава на дневния ред на общинските управи от края на ХІХ, през целия ХХ в. и както винаги е актуален и до началото на ХХІ в, когато и в чест на поредната суматоха покрай Ботевите дни, започна поредната оспорвана и критикувана реконструкция.

 

МЕГДАНА ПО КОЙТО СЕ РАЗХОЖДАЛИ ПРЯСНО ОСВОБОДЕНИТЕ ВРАЧАНИ

 

    През първите следосвобожденски години градският мегдан не се различава особено от описанията на чуждите пътешественици като Ф. Каниц и граф Алексей Толстой.

“Един четириъгълник, в средата на който се намира една грубо направена часовна кула измежду няколко високи тополи, а наоколо блескат металическите върхове на мечети и кубета на църкви.” Този четириъгълник “ пред хана на Христо Савов, където става пазара” е притиснат от всички страни от кафенета с дървени чардаци,” градени наполовина ориенталски, наполовина европейски, пъстро боядисани каменни къщи и дюкяни”, “с много сбити един до друг търговски дюкяни, около шадравана и часовника, където в множество малки улички кипи търговския живот на града, а редом много турски кафенета с дървени чардаци прибират охолните и безделниците “.

Стефанакьовият хан е най- известната сграда на площада, където се намира и “единствения хотел в града”.  Тъкмо там е било сборното място на врачанските чорбаджии дълго преди Освобождението. Всяка заран те се събирали там за сутрешното си кафе и никой не започвал деня си без този традиционен ритуал. Покритият шадраван наричан още и “шарената чешма” и часовната кула “сахатя” – свидетели на предишните времена - остават насред града още десетина години след Освобождението, както и внушителната топола, която едничка доживява новият ХХ век и грохнала от старост е отсечена през 1908 г.

 

            Трудно е да се предположи каква промяна във вида на площада е предвиждана при направата на първият градоустройствен план на Враца. Обсъждането на проектоплана и условията, представени от инжинер Чидич е станало на януарската сесия през 1881 г. През следващите  години когато става дума  за първият план на Враца обаче, той се споменава единствено в негативен смисъл.

 

КАК БОТЕВ ИЗМЕСТИ ЦАРЯТ-ОСВОБОДИТЕЛ ОТ ПЛОЩАДА

 

            Първата по-значителна промяна в облика на площада обаче е направена в края на 80-те години във връзка с поставяне паметника на Христо Ботев. По един естествен начин единственото логично място за него е определено тъкмо там, където са стояли изложени отрязаните глави на войводата и неговите другари- “всред града” до “шарената чешма” , “всред пазаря на Враца”. С построяването на паметника на Хр. Ботев, площадът получава и най-точното си наименование. Врачани започват масово да го наричат “площадът при паметника”, в официалните писма и преписки на учреждения и дружества това става предпочитаното описание на площада. Царят-освободител е изместен неусетно и решително и  в края на 19 в.,  и официално. Най-вероятно преименоването на името на “Хр. Ботев” става при новата регулация през 1899 г.

            Но видът на околните около площада сгради не се изменя съществено. Алеко Константинов при посещението си в града през 1897 г. е видял  паметника на Ботев насред  “един длъгнест мегдан, макар обиколен от дребни и вехти къщи“. Че наистина площада е малък, личи от снимките, запечатили откриването на паметника. Къщите с широките чардаци направо са се надвесили от всички страни наоколо едва ли не върху самия паметник. Шадраванът вече го няма, както и часовната кула- тя е съборена през 1889 г., а часовникът монтиран на старата общинска кула.

            След настаняването на военния гарнизон във Враца въпросът за разширяването и благоустройството на площада с оглед отваряне място за военните паради става все по-неотложен. “Чаршията” се натоварва и с представителни функции; налага се като място за официални тържества и чествания с  военни паради; за отслужване на молебени и панахиди при всеки религиозен, национален и градски, местен празник.

             Настаняването на военния гарнизон повлиява благоприятно и върху увеличаването на потреблението от офицерите и войниците. Едни от най-заможните врачани разширяват търговията си и се налагат на чаршията – Иван Роджов отваря кръчма през 1891 г.,  Новкиришки през 1893 г. ”но държи там и други стоки с цел да продава вино на сълдатите от 2-ри Артилерийски полк и като така се установи там наблизо” .

Освен полковете, близо до площада се настанява и сформирана общинска пожарна служба. В построените през 1895 г. помещения около градската кула с часовника, пожарната функционира практически чак до средата на ХХ в.

 

                                   ПАТРИОТИ СМЕ, АМА НЕ ЧАК ДО ТАМ

 

                За регулацията на площада са възложени много очаквания върху новия градоустройствен план, дело на поляка инж. Вацлав Ржепецки. Изработен с много проблеми на два етапа – 1891-1894 и 1897-1899 г. и нито отношенията с инжинера, нито приемането на плана преминават гладко. Комисията по окончателното му приемане препоръчва дори на общината да заведе дело за неустойка срещу него При всичките си недостатъци, изтъкнати от техническата комисия в протокола й от 26 март 1899 г., обаче,  планът се приема, защото е от жизнена необходимост за града.

Тази планировка именно дава възможност на общината най-сетне да предприеме ефективни действия за разширяването, благоустрояването и не на последно място - хигиенизирането на площада -  проблеми,  отлагани от двайсет години най-сетне са поставени на дневен ред, за да придобие той вид, който да съответства на многообразните му функции и назначения.. В самото начало на настъпилия ХХ в. се забранява продажба на месо на сергии при самия Паметник, често явление покрай празници в града. Тази твърде разпространена практика се намира в разрез със завишените санитарни изисквания на здравните органи. Забранява се и на файтонджиите да спират файтоните си пред самия Паметник както им е навика дотогава и се определя специална стоянка на празното място зад хотел “България”.

            Обръща се специално внимание и на старите паметници около площада. “Старовременната общинска кула… като забележителност на градът, трябва да се  запази като антика.” Попаднала обаче по недоглеждане при регулацията на кв. 46 в частния имот на Димитър Беремски, кулата в продължение на няколко години става обект на спорове и пазарлъци с общината, докато се променя регулацията на квартала, за да може тя да остане в отделен парцел и около нея да се направи градинка

        Модерното време не закъснява да снабди площада през 1900 г. и с “барака  за варение кафе при самий памятник на Хр. Ботев”. Жителите в околните квартали също очакват с нетърпение прогреса да достигне и до техните улици. Те подканват настоятелно общината да побърза с прокарването на водопровода до домовете им. Най-нетърпеливи са жителите от улица “Искър”- свързваща Паметника с Възнесенската улица и от улицата, свързваща църквата “Св. Николай” с Възнесенската. Те искат дори и пожарен кран и чешма. 

 

            Но за реконструкцията на площада са нужни далеч по-решителни и драстични действия, свързани с разширяването му. И въпреки, че общината съумява да определи необходимите за целта парцели, да ги отчужди съгласно Закона за Благоустройството и да приеме общите оценки на отчуждените места и сгради за обществена полза, проблемът си остава на изходна позиция. Защото тъкмо отчуждаването на необходимите за разширяването частни имоти става препъникамъкът на всички общински проекти и решения за осъществяване на тези безспорно общозначими цели.

Значителните размери на отчуждаването, което трябва да се извърши за обществена полза поставят общината пред непосилни финансови разходи за обезщетения на собствениците. Започва се с частични опити “на парче”, което проточва въпросът с десетилетия. Същевременно обаче добрите цели и намерения на градските управи се сблъскват със засегнатите интереси на едни от най-авторитетните и състоятелни градски търговци, които по различно време са и общински съветници и членове на различни административни органи - дори и кметове - като Косто Бошняков, Иван Роджов, Мато Гуцов, Павел Бошняков, Янаки Кокинов, Атанас Филипов, Братя Новкиришки, Захари Печеняков, Братя х. Динови, Цеко Чулев и др. Като най-големи собственици на имоти около площада, те са и най-засегнати. Обезщетенията, за които общинския бюджет с години не може да събере нужните средства пък, не могат да компенсират лишаването им от доходните търговски имоти. И влиятелните собственици на иначе сбутаните и отдавна овехтели дюкянчета успяват с различни средства и ходатайства пред Министерствата да отклоняват и отлагат провеждането на тези проекти и те остават да грозят и пречат дори и след войните.

            Проблемът за урегулиране и уголемяване на площада си остава висящ и периодично застава в дневния ред на сесиите през първата половина на ХХ век. Поради това се прилагат половинчати и частични решения, свързани с много проблеми, обжалвания и протакане.

В протоколите на общинските заседания един от най-често срещаните изводи гласи, че “частичните решения не подобряват естетичността на и без това губещия се  в настоящата площад памятник на Христо Ботев.”

И въпреки това напразно апелират за решителни мерки най-загрижените измежду общинските съветници- като Ангел Сокачев : “Всекиму е известно, че този площад в сегашното си положение е много малък, когато на това място се има въпиюща нужда да бъде площад по-широк от всички други, находящи се в градът, защото е най-главен и се намира в центъра. А сега едва ли две роти могат да се наредят свободно- а камо ли и да маршируват

 

            Броят се на пръсти подобренията, които успяват да се наложат, като събарянето на стария Стефанакьов хан през 1908 г., на чието място той построява през 1922 г. новият си хотел. Прокарва се през 1911 г. и много оспорваната улица към кулата на градския часовник покрай Паметника, застроена сетне с нови дюкяни и призната за чаршийска, поради близостта й до Централния пазар.

            Прави се частична промяна и около самият Паметник. През 1911 г. се решава да се развалят старите железни пейки около нето. Отпуска се кредит за поправка на алеите и тротоарите и на бордюрните камъни наоколо. На търг се определя Хр. Стубленски да направи една желязна заградка, която остава там до 1919 г., когато е решено да бъде демонтирана.

През целия период до войните общинските власти безуспешно постановяват различни решения относно благоустрояването и хигиенизирането на площада. Неизменно се натъкват на влиятелен отпор, което предизвиква куриозното отчуждаване нееднократно на едни и същи имоти. В резултат площадът си остава все така незадоволителен - тесен, нефункционален и неуреден - срещащ недоволството и критиките на гражданите години наред.

Поколения врачани, както и техните кметове и общински съветници мечтаят за голям и просторен площад, сгоден за войскови паради, за тържествени шествия и масови чествания, но не правят необходимото, когато дойдат на власт.

 

 

                                   ПЛОЩАДНАТА ВОЙНА ВЪВ ВРАЦА

 

     Войните отлагат разрешението на и така  проточилите се проблеми за благоустрояването на градския площад, но пък придават войнственост и по-голяма смелост на съветниците. Решимостта на общината да се пребори със силните позиции на противниците на най-неотложните регулационни решения на моменти стига дори до крайност. През 1922 г. се обявява допитване до народа в града за осъществяване на регулацията на площада, по заявление подадено от 970 врачани. Това говори, че състоянието на площада и околоплощадните квартали е станало нетърпимо най-вече за самите граждани. Безкрайните дебати относно вината за безобразното състояние на централния градски площад изобилстват с констатации, че “партизанската гавра, която се е вършила при всички режими” е основната причина за несполуките на площадната регулация.

Изтъква се, че силните на деня са успявали да изменяват плановете и намаляват площада, без да имат пред вид нуждата от по-широк площад, да си прокарват безсмислени пресечки и да си строят несъобразени с плановете здания в парцелите. Приемат се и похвални решения, че “интересите на  града налагат разширяване на площада”. И отново тези изводи и констатации остават само на хартия, когато въпросът опира до предприемане на конкретните мерки за реализирането им. През 1924 г. дори е разработена цялостна категоризация на местата и постройките върху тях, с цел “да се предприеме сериозна работа за разширението и регулацията на площада, съгласно чл. 30 от закона за благоустройството на населените места в Царството”. Това е поредният опит да се приложи регулацията на кв. 15 и 45 – все същите най-спорни от десетилетия  места “от Атанас Филипов до Кото Балабанов и от Иван Коритаров до Кото Балабанов”. Тези места, които според утвърдения регулационен план още през 1899 г. са най-важните за оформянето на площада  са и най-скъпите - поставени в първите две категории за оценка.

             Тази решимост за осъществяване най-сетне на ефективни действия отново се сблъсква с дилемата : “да се разхубави ли града и площада или да се лиши общината от доход 100 хил на година, като не може да се застрои скоро предвиденото дюкянско кварталче в напречната улица от Окръжния съд към джамията и да се съборят частните здания, които загрозяват там.” За жалост на мнозинството врачани печелившо се оказва отново старото становище, че “не трябва да се гледа на красотата, а на доходите на общината”. Поради това следва ново отлагане, до 1932 г., когато са построени зарзаватчийски хали.

            За това пък започва “валирането на площада”, което се осъществява на три етапа. А относно строежите на площада започва да се прилага и строително-полицейски правилник, който не разрешава сгради по-ниски от един етаж около площада. През 1937 г. общината успява да събере средства и за събаряне на остарелите вече касапници и да построи общински хали в кв. 14. През същата година се предприема и павирането на площада до Паметника, което в различни варианти се обсъжда още от 1934 г. При това павиране се разширява и улица “Боляр Георги”, и “Княжеска” от аптеката на Иван Симеонов, като платното става 8 м. Павирането на площада е завършено още същата година- до края на месец октомври- в отчета за строителния сезон са отбелязани павирани 1370 кв.м.за 301400 лв.

     След избирането на Враца за областен център на Северозападна България, проблемът за неугледния вид на градския център застава почти драматично на дневен ред. Изпъкват остро всички допуснати грешки и неуредици в регулацията и планировката, както и недобрата инфраструктура, липсата на обществени сгради за административните органи. Критиките се усилват от страна на отделни общински съветници. Врачанският архитект П. Дограмаджиев години наред поставя въпроса ребром : ”Плана на града ни не търпи критика. Ние нямаме нито един площад каквито трябва да имаме. ”Друг съветник Илия Савов изтъква, че : ” Площада трябва да го подредим, а покрай него и целия град.” Оформя се мнение, че на площада трябва да се съсредоточи административно-обществения център на общината,, където да се съсредоточи живота на града.

   Средства, воля и желание за това оформяне на площада общината намира едва в началото на 40-те години, когато за кмет е избран арх. Никола Сл. Николов. След приемането на новия Закон за благоустройството той подема целенасочени и последователни стъпки за подготвяне на нов градоустройствен план, което продължава няколко години. В бюджета се предвиждат 25 хил. лв. през 1941 г., извършват се планоснимачни дейности, планира се да се даде рамката на един административен градски център на Враца.

            Усложняването на военната ситуация, в която се намира България обаче води до прекратяване на тези амбициозни задачи. Бомбардировките обаче сменят физиономията на площада. Едва това трагично събитие всъщност с един замах “разчиства” терените за новото бъдещо строителство на практика.

Сподели
В момента разглеждате олекотената мобилна версия на уебсайта. Към пълната версия.
Уебсайт в Alle.bg