Добре дошли в уеб сайта на Регионално краеведско дружество - Враца

ДА ЗАПАЛИШ ИСКРАТА - Очерк за етнопедагога Нешка Туртанска

9 Август 2011г.
ДА ЗАПАЛИШ ИСКРАТА - Очерк за етнопедагога Нешка Туртанска

Калина Тодорова

 

Да запалиш искрата

Очерк за етнопедагога Нешка Туртанска

 

 

Нешка Туртанска е родена в Малка Желязна, сгушено в полите на Тетевенския балкан на 22 май 1929 година. Детството й преминава под знака настъпващите промени - края на патриархалното семейство. По това време в селото смъртността сред децата в резултат на върлуващи една след друга различни епидемии е голяма и все повече стават къщите, където не се чува детски смях и гълчава от „голям чет” палавници. Нешка също остава сама в широкия двор със своя десет години по-голям брат, който почти винаги е извън дома. Но тя е сред хубавата овощна градина, черното голямо куче Найден, шарените агънца и красивото патоного конче. Този свят на малкото момиче изчезва в мига, когато болният й баща умира – детството свършва, когато тя няма навършени още 13 години. Остават тримата – мама, батко и тя. „Мама… Сигурна съм, че от мама е тази потребност да пиша, да разказвам… Тя беше неграмотна, за което цял живот жалеше… Десетки песни, приказки съм записала от нея. Написах „Народната култура на Малка Желязна” благодарение на нея… Много мъдрости ми е казала… Почина на 99 години – Цона, от рода на Московците.”

            Основно образование завършва в Малка Желязна, гимназия в Тетевен. Остава да работи в града. По това време среща много добри и талантливи млади хора. Между тях е и бъдещият кинорежисьор Въло Радев. Неговите мечти и песни увличат по пътя на изкуството и творчеството на не един неин връстник. И Нешка идва в София, учи педагогическия институт, а от 1950 годна остава на работа в Двореца на пионерите – днес Дворец на децата. Тук също среща добри  и талантливи млади и по-възрастни учители, актьори, музиканти, танцьори… Достатъчно е да кажем, че е имала шанса да познава легендарния диригент на хор „Бодра смяна” Бончо Бочев и неговата дъщеря Лиляна Бочева. Изглежда всичко това е породило у нея убеждението, че животът е една несвършваща среща с добри и недобри хора и от тази среща се състои нашето битие.

            През 1959 г. цялото семейство се премества в село Букьовци, Оряховско – гр. Мизия. Тук е ще пламне искрата на любовта към народното творчество, тук ще я завърти „хорото” от красота, доброта и мъдрост… Денят е 15. ІХ – първият учебен ден. Нешка Туртанска, пременена и развълнувана млада учителка върви по дигата на реката към училище.

            - Ти ли си даскалицата от София?

            Поглежда надолу и се усмихва на приведената с два бастуна старица, отправила любопитен поглед към нея.

            - Аз!

            - А, лесно се качва от магаре на кон, но от кон на магаре не е лесно.

            „И ако трябва да отговоря на въпроса, кой запали у мен искрата на любовта и преклонението към народното творчество, това са сладкодумците от село Букьовци, родното място на моя съпруг” – признава след години тя.

            Тук се ражда вторият син на Нешка и книгата, която държиш в ръцете си, читателю, - „Духовна култура и фолклор на село Букьовци” – народната история на селото, написана под вещото раководство на професор Цветана Романска.

            Богата творческа и педагогическа дейност разгръща във Враца. Като учителка по литература тя отделя най-голямо внимание на връзката между теория на литературата и художественото слово.  Организацията на урока също я занимава – нарича го „велико творчество” и има публикация на тази тема.

            Особен интерес предизвикват нейните размисли за превръщането на урока в празник.

            От 70-те години на ХХ век Нешка Туртанска се отдава на преподаване фолклористика и етнография – на кръжочни занимания, свързани с изучаване на богатото фолклорно наследство на Врачанския край. Да се търси мястото на народното знание и изкуство в обучението по литература - в това отношение тя е една от първите в страната.

            Участието на Нешка Туртанска в работата на националното етнопедагогическо сдружение има голямо значение за работата й с нейните млади фолклористи и етнографи. То й помага да осъществи онова изискване към учителя за научност, не за изучаване на частични въпроси, а на съществен дял от народната култура. И така тя стига до тематичния подход.

            В многобройните й публиказии този въпрос е изяснен. Самият подход предлага връзка с дейци на науката, с които тя и нейните възпитаници са имали възможността да проведат незабравими срещи: академик Веселин Хаджиниколов, поета и фолклориста Димитър Осинин, професор Мария Велева, дъщерята на „великия”, като го нарича тя, Васил Стоин – Елена Стоин, поета Иван Бурин, професор Надежда Драгова. И разбира се едно от най-важните имена – това на председателката на етнопедагогическото сдружение Лозинка Йорданова.

            В този период съвместно с журналистката Райна Тошева пишат в продължение на една година в приложението за изкуство и култура „Дъга” на вестник „Отечествен зов” 12 статии, посветени на общините във Врачанско – „Народна култура и съвременно училище”.

            Книгите

            „Звезданки” – 1985 година – „Клетва си дадохме – да обичаме и пазим народното творчество! За да „пътуват” и след нас младите към българското!”

            Споделен опит на авторкта за работата й със своите възпитаници от кръжока по народно творчество.

            Втората книга - „Погледец към народната култура” е в съавторство с Никола Ценкуловски. Излиза през 1994 година като книжка № 6 на Библиотека „Български северозапад” – „Известия на музеите в Северозападна България”…

            „…Леко открехване на тайни врати, зад които стои българската народна култура в единство с природата…”

            Пет години по-късно, през 1999 година читателят може да се докосне до магията на танца чрез „Александрийка – Танцът в литературата”. Любимата тема на Нешка – хорото. Книгата е одобрена като учебно помагало с Протокол №2 от 23 април 1997 г. на Министерството на образованието и науката.

            „Това е уникална книга… - пише проф. д-р Николай Кауфман - …Трудът е написан на великолепен литературен, ясно разбран, чист български език, емоционално, стегнато, но изчерпателно. За пръв път се разглеждат редица произведения от подобна позиция.”

            Темата не е изчерпана и Нешка продължава да работи върху нея. Нейната пристрастеност към танца провокира раждането на великолепния сборник със студии на различни изследователи от БАН, към които се присъединява и автор от университета в Анкара. Танцът в балканската литература” на издателство „Балкани” излиза през 2005 година. България е представена от Нешка Туртанска с няколко разработки:Поглед към историята на българското хоро; Сватбарското хоро и ръченицата в “Българи от старо време” от Любен Каравелов; “Луд гидия” и “Кървава песен” от Пенчо Славейков – възхвала и защита на танца ; Всеки човек е една Лазарица – Йордан Радичков.

            Въпреки че още в „Звезданки” мъдро обобщава: „Няма такава книга, която може да побере народното творчество. То самото е една книга – най-великата, най-разбираемата и добра – ненаписаната книга на българите.”,

тя продължава да пише,

а сърцето й - да играе хоро…

           

             

 

 

Сподели
В момента разглеждате олекотената мобилна версия на уебсайта. Към пълната версия.
Уебсайт в Alle.bg