Добре дошли в уеб сайта на Регионално краеведско дружество - Враца

ЗЕЛЕНИТЕ ПАРКОВЕ НА ВРАЦА – ЕДНА ЖИВА ТРАДИЦИЯ

13 Юли 2011г.
ЗЕЛЕНИТЕ ПАРКОВЕ НА ВРАЦА – ЕДНА ЖИВА ТРАДИЦИЯ

Весела Пелова – ТДА – Враца

 

ЗЕЛЕНИТЕ ПАРКОВЕ НА ВРАЦА – ЕДНА ЖИВА ТРАДИЦИЯ

 

Стремежът за естетизиране и озеленяване на Враца представлява целенасочена и последователна общинска политика с грижа за отдиха на гражданите и красотата на улиците и кварталите. Тя може да се проследи в протоколните решения на общината след Освобождението. Градската среда във Враца тогава била твърде далеч от представите на своята школована в странство интелигенция  за красив и благоустроен град.

            За пръв път въпроса за благоустрояването и озеленяването на Враца, се повдига сериозно от кмета Цено Леонкев.  Пред      очите    на   всекиму    е нуждата     от     една  градска     градина,  която да   отговаря  на своето назначение”. С тези думи един от най-забележителните врачански кметове открива януарската сесия на градската община през 1891 г. Градската управа поставя озеленяването на Враца редом с наболелия въпрос за градоустройствен план и прокарването на удобни улици. Създаването на градинки и зелени площи, засаждането на дървета, се предприема с цел подобряване хигиеническото състояние на прашните и кални улици и не на последно място за разкрасяване на неугледния градски облик.

Тези задачи присъстват неизменно след Освобождението в дневния ред на градската община. Благодарение далновидността на Цено Леонкев, Враца се сдобива още в първите си години като свободен град с градска градина, по подобие на Софийската. Тя била построена на мястото на хаджи Дервишовия двор, намиращ се в центъра зад Владиковия конак.Тази бахча е превърната спонтанно от гражданите в първата градина за отдих. Недоволството на кмета от нейния неугледен вид обаче, скоро довел до вземане на мерки за преустрояването й съгласно европейските разбирания - с поставяне на желязна ограда, направяне на “градско кахвене” и увеселителен павилион в нея, фонтан с шадраван, алеи с пейки  и градинар, който да сади трендафили. За целта се отпуснали по-вече средства отколкото за улиците в бюджета, тъй като е “ за общата цел на градът”; арх. Кройцберг, планирал новата постройка,  майстор Благоя Матеев построява новия красив музикантски павилион, с основа от дялани камъни. Фонтанът е поръчан от Регенсбург и монтиран от инж. Егер, шадравана е построен от Ив. Красини и след като е назначен градинар, който да се заеме с посаждането на лиляци и трендафили, общината оставало само да загради градината с красива ограда, за да бъде уредена като Софийската и да имат гражданите истински красиво и подобаващо за града място за отдих. Тази градина, която врачани помнят до преди 60 години, на мястото на днешния съд, е първия обществен парк във Враца.

     Благодарение на редица врачански кметове и съветници след Освобождението, за които озеленяването на улиците и хигиенизирането на града били от първостепенна важност, Враца започнала да придобива постепенно по-приветлив облик. Зелените улици скриват неугледните, разностилни и откровено безстилни сгради и олющени фасади. Още в началото на 20 век се решава да се създадат нови зелени площи и градинки за гражданите. След построяването на гарнизонния клуб, на мястото на Рушидовия конак през 1897 г., регулационната комисия намира, че в съседство, на мястото на бившия говежди пазар е добре да се уреди още един парк. Поръчва се шадраван от Виена и се оформя красив кът за отдих на врачани. Там се правят градински увеселения, танцувални вечеринки и абитуриентски балове десетилетия на ред в новата история на града.

      Уреждането на градски паркове и градинки във Враца е една от любимите задачи на общината. Един от най-грандиозните озеленителни проекти на общината предвиждал да се изгради зелен пояс на Враца - 100 дка парк от лявата страна на Оряховското шосе до гарата и при площад “Козма Тричков”, прекръстен 1926 г. на пл. Македония”.  

 

Войните и тежките градски проблеми с бездомниците и безработицата след това пречат за реализацията на тези амбициозни проекти с общински средства. Но гражданската инициатива подема и продължава идеята за залесяване и озеленяване и подарява на врачани Хижата и парка на болницата.

Благодарение на Туристическото дружество, подкрепено от общината, през 1925 г. започва залесяването на оголения баир “Калето”. В продължение на десетилетия упорит труд, с участието на всички институции, врачани се сдобиват с едно уникално по оригиналността си място за разходка и отдих, увенчано с Хижата, което се превръща в емблема за града. Не по-малко оригинален е боровият парк на болницата, който отдавна се приема като природна даденост. Той е дело обаче на инициативата на д-р Витанов, подкрепен от болничната управа, която през 1912 г. внася предложение до общината да се превърне целия район над болницата до Скакля в парк “ с който би се украсил тоя край на градът Враца и би се подобрило хигиеничното му състояние.”  Общината дълго се колебае, поради желанието си хем да съдейства за реализиране на тази хубава идея, хем да не се лиши от скъпоструващите общински парцели. Надделява обаче гражданското съзнание на кмета Иван Симеонов и се отстъпва даром цялото място, при условие бъдещия парк да бъде на обществен достъп  за разходка на врачани.

    Красотата на града и здравословното подобряване условията за живот на врачани със създаване паркове, градини и залесяване на улиците, с цел пречистване въздуха от прах са водещи мотиви на общината до средата на 20 в. Взимат се мерки и за уреждане места за отдих, развлечение и спорт. През 1906 г. се дават 4 дка до новата болница  на “Семейната спортна дружба” за изграждане на игрище. По-късно се отпускат места за игрища на спортните дружества – “Хр.Ботев”, Колоездачното дружество, “Орел –Чеган”, “Юнак”. Още 1926 г. се определя отделен квартал за бъдещия стадион с парк. Създава се лятно детско игрище от Съюза закрила на децата в България. През 1927 г. се обсъжда и нуждата от плавателни басейни за врачани и особено за децата. Идеята е реализирана през годините от отделни граждани като Тодор Лютибродски, Никола Щерюв, така и от д-во “Морски сговор”. Лятната къпалня ”Лидо-Венеция” десетилетия наред става символ на плаж за врачани.

    

    Поройните склонове над града създавали истинско бедствие за Враца в дъждовно време. Затова общината и лесничейството предприемат залесяването на Балкана над Враца, Бистрец и Згориград,-местностите “Войводин дол”-2500дка, “Манастирски дол” 2000 дка, “Боровица “ и “ Славов дол”-2000 дка. което приключва за 17 години през 1906 г.  През 1914 г. започва и планомерното залесяване в района на Вратцата, като целта е била целия склон чак до Скакля да се превърне в боров парк, който да подобри хигиеничното състояние на града и да спира поройните дъждове, които стигали чак гарата и обръщали улиците в реки, а площадите в езера. Десетилетия минават за поправяне щетите нанесени на гората.

 

Своят принос за озеленяването и разкрасяването на Враца са дали и офицерите. Благодарение на тях е залесена отново любимата местност на врачани “Бутов дол”, която по време на  войните е била подложена  на безогледна сеч. Благодарение на полковник Кирков - командир на гарнизона през 20-те години са засадени с тополи двете страни на шосето за Вършец покрай цялото протежение на казармите. Благодарение на него, тази улица на край града придобива най-градския и европейски вид в цяла Враца и съвременниците заслужено я наричали “алея полковник Кирков”. Тя е включена в първия документален филм за забележителностите на Враца през 1930 г. За съжаление на врачани, недалновидни техни съграждани ги лишиха миналата година както от тополовата алея - памет на полковник Кирков, така и прекрасната алея по Оряховското шосе до Ученическия комплекс - символи съградени и завещани от предшествениците им-природолюбители.

    Така постепенно въпреки несгодите, недоимъка, вечно недостигащия общински бюджет, войните и тежките икономически сътресения които преживява Враца, поради далновидните си управници, тя не била лишена и от някои истински градски преимущества. На пръсти се брояли представителните сгради - църквите, училищата и някой и друг хотел и банка, Ловния дом,  Съюза на запасните офицери, митрополията. Благодарение обаче на своите кметове и общински управи тя не изостанала по отношение на озеленяването и благоустрояването. Облик на града давала китната зеленина по улиците, градинките и парковете, които скривали и преобразявали вида на доста невзрачните и недотам хубави къщи в пословично бедния град. И макар самата община да нямала собствено помещение, затова пък врачани имали красиви паркове, зелени, макар и прашни улици и привлекателни места за отдих и развлечение. Един показател за приоритетите и ценностите на врачани и на големите врачански кметове и общественици, основа за създаване на традиции в озеленяването и природозащитата на града.

 

                                                                        

Сподели
В момента разглеждате олекотената мобилна версия на уебсайта. Към пълната версия.
Уебсайт в Alle.bg