Добре дошли в уеб сайта на Регионално краеведско дружество - Враца

КАМЕННИТЕ СТОПАНИ НА ВОДАТА ОТ СТРУПЕЦКИЯ МАНАСТИР "СВ. ПРОРОК ИЛИЯ"

4 Август 2011г.
КАМЕННИТЕ СТОПАНИ НА ВОДАТА ОТ СТРУПЕЦКИЯ МАНАСТИР "СВ. ПРОРОК ИЛИЯ"

Калина Тодорова – Регионално краеведско дружество

 

Каменните стопани на водата

от Струпецкия манастир „Св. пророк Илия”

           

            Струпецкият манастир „Свети пророк Илия” се намира на двайсет километра южно от град Мездра. Известен е още под името „Тържишки”, заради старо съседно тържище, възникнало, според предание, още по времето на Второто българско царство. В манастирски документ е записано, че при завладяването на България от османските нашественици, обителта била разрушена.

Най-старата сграда, съхранена днес в манастира, е съборната му църква „Св. Николай”. Счита се, че тя е била построена най-рано през XVI век, но нейният план стои толкова близко до тези на църквите при Калотина и Беренде, че е напълно възможно тази датировка да бъде изтеглена с два века назад във времето. В дебелите й каменни стени има нарочно оставени кухини, които придават невероятна акустика на вътрешното пространство. Стените и сводът й са богато изписани от неизвестен майстор през ХVІ-ХVІІ век. Постепенно манастирът бил изоставен поради неизвестни причини и запустял.

Голяма заслуга за неговото възобновяване има врачанският първенец Димитраки Хаджитошев. През 1824 година той открил забравената манастирска църква, превърната в обор и конюшня и наел работници, които нощем препокривали срутения й покрив. Три години по-късно, през 1827 година, получил официално разрешение от турските власти за възстановяване на църквата и манастира. Според други източници, до 1850 година манастирът е бил собствен чифлик на турското семейство Карамустафови от Роман. Врачанският епископ Доротей го отнел от турците и започнал възобновяването му. На следващата 1851 година започнал строежът на южната голяма сграда с широки чардаци, завършена след прекъсване през 1857 година. Предстоятел тогава бил черепишкият монах Йосиф. Сградата е триетажна, с дължина около петдесет и пет метра. В приземието й се намират хранителният блок и други стопански помещения, а на следващите два етажа – 18 монашески килии, гостни стаи, игуменарница и зимна църква, посветена на свети пророк Илия. Манастирът е горял няколко пъти – последният пожар от 1972 година нанася редица поражения на сградата, гори и стаята, където е отсядал при посещенията си Апостолът на свободата Васил Левски. Днес триетажната сграда е възстановена и поддържана – великолепно място за уединение, отдих и почивка.

            В архитектурната среда на дворното пространство на Струпецкия манастир като своеобразен акцент се откроява строената през 1862 година, издигната южно от съборната църква, красива каменна чешма с четири чучура. Тя привлича поклонници, туристи и случайни посетители не само с бистрата клокочеща вода и дебелата сянка на вековното дърво, в близост до което се намира, но и с типично възрожденския си стил на постройката и любопитната релефна украса от уникални каменни фигурки на животни и птици, някои от които се срещат с функцията на стопанин-покровител единствено тук.

Чешмата представлява самостоятелна каменна сграда с четиристранен покрив от керемиди (днес каменни плочи), разположена в съчетание с голямо дърво (на което е вързана дървена люлка) недалеч от старата църква и е неизменна част от композицията на манастирския комплекс. Сега водите й събират три корита от три страни, но личи, че е имало и четвърто. Четирите й фасади са украсени като лицеви чрез леко вдлъбнати ниши с по един чучур (след многобройните реконструкции през годините чучурите от едната страна са два, а в противоположната, там, където няма и корито – липсва такъв) и релефни изображения на ламя, змия, гущер, котка и гълъби, цветя и копие. Наблюдават се няколко сцени на двуборство – между змията и птиците, между ламята и стрелата на светеца и тази, между гущера и котката. Сцените илюстрират на различни нива ( чрез животни, стоящи на различни места и положения върху вертикалата на Световното дърво) популярния мит. Много пъти повторена идеята за вечната борба между противоположностите. Цялостното звучене на украсата в случая, обаче, насочва към тяхното единство. Змии, лами, гущери и птици буквално „се гонят и дебнат” върху корнизите. Каменните фигури са подредени върху корнизите на манастирската чешма „завъртени в кръг” или  „вечно въртящи се в кръг”, като всяка една от тях има точно определени функции и придава точно определени качества на заклинанието – необходима и търсена частица от магическата формула. Бликащата изворна вода сякаш е „опасана” с два пояса от своите езически стопани-пазители – препратките към света на предците неминуемо водят до предхристиянските славянски светилища около извори, посветени на речните божества и демони, оставили диря в по-късните представи за покровители и пазители на водоизточници.

            Народното вярване приписва на водата необикновени свойства. Тя изпълнява редица функции: очистително-предпазна, здравеносна и плодоносна, до голяма степен свързани с нейните реални качества. Това обуславя широкото и участие в множество обреди и лечебни практики. Българите придават особено голяма сила на мълчаната, нова-неначената, цветна, мъртвешката, както и на светената и обаяната вода, на водата, донесена от няколко водоизточника, на лявата вода, крадена вода, самодивската вода; василевска, ивановденска, богоявленска, гергьовска и еньовска вода. Нейното място в традиционната народна култура и обредната й употреба сред българите носят чертите на езическите поверия, с отпечатъка на християнската символика – представите и вярванията в чудодейната сила на свещения извор, на аязмото и на осветената вода. На каменната чешма  в светата обител се извършват църковни ритуали, свързани с водата – тържествен водосвет на определени църковни празници, най-големият от които е този на Илинден, патронния празник на Струпешкия манастир. Тук, под вековното дърво с люлката, морният пътник ще се напие и ще хвърли монета в каменното корито с пожелание за щастие, а болният – с надежда за скорошно изцеление.

 

Сподели
В момента разглеждате олекотената мобилна версия на уебсайта. Към пълната версия.
Уебсайт в Alle.bg