Добре дошли в уеб сайта на Регионално краеведско дружество - Враца

С КУРБАН И ТРИДНЕВНИ ВЕСЕЛБИ ЧЕСТВАЛИ БОТЕВ СЛЕД ОСВОБОЖДЕНИЕТО

13 Юли 2011г.
С КУРБАН И ТРИДНЕВНИ ВЕСЕЛБИ ЧЕСТВАЛИ БОТЕВ СЛЕД ОСВОБОЖДЕНИЕТО

Весела Пелова – ТДА –  Враца

 

С КУРБАН И ТРИДНЕВНИ ВЕСЕЛБИ ЧЕСТВАЛИ БОТЕВ СЛЕД ОСВОБОЖДЕНИЕТО

 

            Десетилетия наред след Освобождението преклонението пред подвига на Ботев и четата му във Врачанско съчетавало белезите на панахида за трагичната им гибел и всенародни тържества. Спомените на съвременници и участници в ежегодните чествания, разказват за началото на традиционните Ботеви чествания. Те започвали с панахида и курбан, който се раздавал “за Бог да прости войводата и неговите момчета”. В приготовлението на всенародната обща трапеза участвало цялото население от града и околните села, според възможностите си.

            На първия ден от тържествата, провеждан на Милин камък, курбана се приготвял от селата Баница, Чирен, Лиляче, Мраморен и Голямо Пещене. Редовен гост на това честване бил врачанският гарнизон, който пристигал със все топовете, които давали тържествени салюти. Курбанът се колел в местността “При големите извори”. Там поклонниците се събирали около големите огньове, на които се изпичали няколко десетки агнета. Само за групата от 40 студенти-поклонници през 1901 г. селяните сервирали “5-6 добре изпечени агнета”.

Организаторът на групата – врачанският адвокат Първан Първанов разказва: “Всеки селянин носеше по неколко домашни хлебове и ни отрупаха с порезаници – продължава той. Още не свършил обеда – едновременно писнаха гайди и се заизвиваха кръшни хора. Всички играха – и селени и граждани, и ученици и студенти. Всички бяха много весели и въодушевени, като непрекъснато се пееха Ботьовите песни и се непрекъснато гърмеше с револвери от вси страни. От време на време всред общата вавилония се чуваха и редки топовни гърмежи.”

            От Милин камък поклонниците се отправяли към Враца, посрещани от останалото в града население. То приемало скъпите гости в домовете си, защото местата в хотелите не стигали за многобройните гости. На следния ден тържествата продължавали на лобното място на поета. Там отново се правел помен и се раздавал курбан, приготвен от жителите на с. Паволче.

Ботевият юбилей през 1936 г. останал незабравим за поклонниците. Тогава Ботевия комитет осигурил стотина печени агнета. Войсковите части приготвили 15 казана с войнишка чорба, а пък паволчени и челопечени по обичая си донесли 2-3 кола домашен хляб и 50 агнета.

От лобното място по традиция се берели живите цветя за венците, които всяко дружество, училище и учреждение поднасяло пред Ботевия паметник, при произнасянето на приветствените слова. Честването продължавало с музиката на военните и градските оркестри, заизвивали се кръшни хора, които продължавали до тъмно.

            Гостите на Враца били обект на внимание и грижа не само от врачани, но и от страна на общината. Тя вземала всички мерки, “ за да предотврати всека умисъл на хотелиери, кръчмари, гостилничари, хлебари, месари, зарзаватчии, кебапчии, бозаджии и деликатесни магазини за да покачват цените през времетраяне на Ботевите тържества.” Това се нарежда в специалните заповеди на общината за определяне цените на нощувките в хотелите и ястията в гостилниците.

Но като четем спомените на съвременниците за богатите курбани, едва ли някой поклонник е опирал до услугите на гостилничарите. А сегашните монополисти на кулинарния празничен жанр – кебапчиите – тогава са били само малка част от многообразието на чревоугодните изкушения. И техните прословути днес (защо ли наистина) изделия - вездесъщите кебапчета - дори не са упоменати в тогавашния ценоразпис на най-харчените кулинарни артикули. В листата на тогавашната многотия доминирали чорбата, готвеното, печеното и киселото мляко. За съжаление на днешните поклонници това нищо и никакво кебапче превзе несменяемо поляните на Околчица, като измести от там щедрите курбани с войнишка чорба и печени агнета.

Сподели
В момента разглеждате олекотената мобилна версия на уебсайта. Към пълната версия.
Уебсайт в Alle.bg