Добре дошли в уеб сайта на Регионално краеведско дружество - Враца

Хвала вази за вашето геройство!

7 Август 2012г.
Хвала вази за вашето геройство!

Калина Тодорова  - отдел „Краезнание” – Регионална библиотека „Христо Ботев”

 

Хвала вази за вашето геройство!

170 г. от рождението на Никола Войводов и 145 г. от героичните събития на парахода „Германия”

 

 

Никола Хаджикръстев Върбанов - Войводов (1842-1867) е роден в град Враца, в семейството на виден търговец. Учи в родния си град, а след това във  френското училище в Бебек, Цариград. Сътрудничи в някои български периодични списания и вестници. През 1865 година заминава за Италия и изучава бубарство и копринарство в Милано. Високообразован, усвоява няколко европейски езика. Възприел идеите на италианското националноосвободително движение, той се заселва отначало в Браила, а след това в Галац, Румъния, където веднага се свързва с българската революционна емиграция. Приема името Войводов, което ясно показва неговите идеи за повеждане на открита борба за освобождение на България от турско робство. Отдава се изцяло на революционна дейност. Заедно с Цвятко Павлович подготвя чета, която трябва да влезе в България през Сърбия. На път за сборния пункт в град Радуевац, поради предателство, са открити от турските власти на австрийския кораб „Германия” при престоя му на русенското пристанище. При опита да бъдат арестувани, те се барикадират в кораба, водят неравно сражение и загиват геройски.

            В книгата си, посветена на възникването и развитието на българската национална митология „Национална митология и национална литература” Николай Аретов отделя място на един от първите опити за въвеждане в литературата на мъченици-герои от епохата на националноосвободителните борби, свързан с името на врачанина Никола Войводов. „Лансирането на нови герои става най-късно и обикновено е свързано с героичната смърт на повече или по-малко организирани борци за независимост. Един от първите опити за въвеждане в литературата на героична гибел в името на свободата са текстовете за смъртта на Никола Войводов и Цвятко Павлович, убити на австрийския дунавски параход „Германия” през 1867 г., една година преди гибелта на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Събитието е представено в „Слово, изречено по тържествений обред, сторен в памет на умрелите за отечеството българи и славнопочившите Никола Войводов и Цвятко Павлов на 20 август”, публикувано анонимно в Браила, писано вероятно от Добри Войников, и в непубликуваната, но поставяна на сцена „Войводов и Цвятко” (също с автор Добри Войников – б. м.). Както личи от един отзив на румънския в. „Observatorul” от 1867 г., публикуван от Ст. Таринска, заглавието на пиесата е „Жертвите на убийството в Русчук върху парахода „Германия”. Интересното е, че още същата година във в. „Световидъ” – г. ХVІ, бр. 102, 7 септ. 1867 г. е отпечатана народната песен, пята на сръбски „Гибелта на Цветко Павловича – сърбин от Белград и Николе Войводова – българин на парахода „Германия” в Русчук от турците – 8 август 1867 година”. Тя е изпълнявана от Милош Милисавлевич, чиновник-пенсионер. Финалът на песента е своеобразно народно „пророчество” за вечна почит и признателност от чедата на сръбския и българския народ към „двама верни синове народни”, за тяхното безсмъртие в паметта на двата народа.

Братя наши, Цветко и Никола,

вий юнашки паднахте, умряхте –

двама верни синове народни –

за правда младост не жалихте.

Хвала вази за ваш’то геройство!

Вашата памет за нас ще е свята,

името ви няма да загине,

ще се носи и ще се разнася,

дор са живи тия два народа:

сръбският и българският – вечно!

            В своя календар за 1875 г. Христо Ботев добавя до имената на традиционните светци, тези на загиналите борци-великомъченици – Хаджи Димитър и Стефан Караджа, Ангел Кънчев и Васил Левски, братя Миладинови, намерилите смъртта си в Диарбекир, Цвятко Павлович и Никола Войводов...

            Героят остава в сърцата на врачани и паметта му е тачена и днес от признателните поколения. През 1943 г. видният врачански културен деец и общественик Димитър Бучински издава своята сбирка „Светулки в мрака” с подзаглавие „Пантеон на врачанските дейци в миналото”. Достойно място в този стихотворен пантеон, наред с Мито Цветков, Николчо Занкин, Козма Тричков, Димитраки Хаджитошов и редица просветители и революционери, заема и вдъхновената творба, посветена на Никола Войводов. Стихотворението, макар да не блести с особени художествени достойнства, е израз на дълбоката почит към съгражданина и неговият другар Цвятко Павлови и интересен техен словесен портрет - поредно превъплъщение на мита за безсмъртното българско юнашко сърце.

 

Никола Войводов

    (1842-1867)

 

Тук в пантеона скромен вратчански

и ти заемаш място достойно,

и ти роден си в градът балкански,

повел тъй чета под знаме бойно,

духът ти мощен – дух исполински,

всичко подтиква в живот свободен,

видът ти строен – ангел същински,

ти сякаш беше от малък роден

да бъдеш храбър войвода тука.

Ти беше бодър, винаги, всегде,

незнаещ мъка, незнаещ скука

и ако дойдат спънки от негде

ти ги посрещаш с гърди открити.

В едно със Цветко другари бяхте,

волеви, умни и упорити.

В битката също ведно паднахте,

като гиганти много достойно –

двамата срещу хиляди души

се бихте храбро под знаме бойно,

за свободата мила и ценна

на таз родина наша свещена.

 

Сподели
В момента разглеждате олекотената мобилна версия на уебсайта. Към пълната версия.
Уебсайт в Alle.bg