Във ветеринарната медицина кръвопускане (Missio sanguinis; phlebotomia) се прави при слънчев и топлинен удар, препълване на главния мозък с кръв (остра хиперемия на мозъка), при белодробен оток, някои отравяния и др. При едно кръвопускане е допустимо да се отдели средно при овцете 0,2 - 0,4 л. кръв (Фельдштейн, 1975). Кръвопускането се прави от яремната вена (vena jugolaris) при спазване изискванията на асептиката.
Терапевтичното въздействие някои автори обясняват така: при кръвопускането, кръвното налягане се понижава, увеличава се разликата между артериалното и венозното кръвно налягане и с това се създават благоприятни условия за циркулацията на кръвта. Освен това, след кръвопускането, се наблюдава изменение в качествения състав на кръвта: интензивния приток на междутъканна течност към съдовете, прави кръвта хидремична; а освен това, организма се освобождава от токсичните вещества на мястото на отнетата кръв, в кръвния приток постъпва междутъканна течност от целия организъм, в това число и от болното огнище – с патогенни продукти. Постъпили в кръвния ток, патогенните продукти или се неутрализират от насъбраните тук антитела, или се отправят към отделителните органи, от където се елиминират (Коневь, 1933).
Кръвопускането широко се практикува от овчарите във Врачанско при „ натравяния “ - когато овцете са пасли „ лоши треви и бурени “, росна люцерна и др. и са „сарчасале“( „сръчасале“, „сърчеясале“ ) или „натровиле“.
Кръв пускат от :
1. ушите, като срязват подкожните вени по външната повърхност (dorsum auriculae) на ушната раковина (auricula) напречно „ с ноже “,„ с чекията “, „ с ножка “, с парче стъкло от счупена бутилка или зарязват върха на ушната раковина (apex auriculae) надлъжно с нож или ножица. Понякога, когато кръвта е гъста и „не ще да тече“, отрязват напречно и целия връх на ухото;
2. от трапчинката под окото, като „режат“ кожата и подлежащата вена с върха на ножа или със стъкло;
3. от носа, като „ръчкат“ в него с подострена клечка.
Всички овчари твърдят, че в повечето случай лечебния ефект е бърз, видим и резултатен. Някои по – възрастни овчари придават на кръвопускането и „очистващи“ функции и го съпровождат с елементи на магически практики.
Литература:
Фельдштейн, 1975 = Фельдштейн М. А. Неотложная помощь животньIм, Москва, 1975.
Коневь, 1933 = Коневь К. П.// Советская ветеринария, №9, 1933.